Промените в националното външно оценяване (НВО) по математика след 7. клас се отменят и изпитът ще се проведе в досегашния си, познат формат. Това стана ясно от изявление на министъра на образованието и науката в оставка Красимир Вълчев в ефира на БНТ. Решението идва, след като заповедта за промяна беше временно спряна от съда, и цели да гарантира предвидимост и спокойствие за учениците, които се подготвят за юнската изпитна сесия.
Крачка назад за спокойствието на седмокласниците
Основната новина е, че шестте математически задачи с елементи от природните науки отпадат от изпитния формат. Въпреки че съдът само временно е спрял заповедта, докато се произнесе по същество, от министерството са преценили, че най-разумното решение е да направят „малка крачка назад“. „Заповедта не е отменена като незаконосъобразна. Тя е временно спряна, но с цел да се избегне бъдещата несигурност – ние смятаме, че трябва да бъде променена. Казано с други думи, изпитът ще остане само по математика“, уточни министър Вълчев. Той определи планираната промяна като „малка, скромна крачка напред“, целяща да подобри практическите умения на децата.
Защо се налагаше промяната? Слаби резултати по PISA и липса на практически умения
Решението за интегриране на природните науки в изпита по математика не е било случайно. Според Красимир Вълчев то е било провокирано от сериозни и дългогодишни проблеми в образователната система. „Ние виждаме проблем с PISA, виждаме проблем с решаването на практически задачи, виждаме като цяло проблем с математиката и природните науки“, заяви той. Според анализите на международните и вътрешните оценявания, българските ученици срещат огромна трудност, когато трябва да приложат знанията си на практика. „Учениците ни не могат да трансформират една практическа ситуация в математически израз. Стигнат ли до математически израз – се справят далеч по-добре“, допълни Вълчев, като посочи, че именно слабите резултати по математика и природни науки дърпат България надолу в класацията PISA.
Природните науки – пренебрегвани в българското училище
Министърът в оставка обърна специално внимание на факта, че природните науки са най-пренебрегваните предмети в българското образование. Той разкритикува „свръхфиксацията“ върху български език и математика преди кандидатстването за 8. клас, което кара учениците да забравят останалите дисциплини. Проблемът се задълбочава от учебните планове с интензивно изучаване на чужд език, които позволяват на една трета от учениците в 8. клас изобщо да не учат природни науки. „Което означава, че година и половина, две – една част от учениците ни въобще не учат природни науки, или ги пренебрегват“, алармира Вълчев. Според него оценяването е ключов инструмент, който показва на учениците какво е ценно да учат, и целта на МОН е била да се разчупи културата на заучаване и да се акцентира върху уменията.
Бъдещето на реформите: „Рано или късно трябва да се приемат“
Въпреки настоящото отстъпление, Красимир Вълчев е категоричен, че подобни реформи са неизбежни. Той отбеляза, че очевидно тази промяна трябва „да дочака по-добри времена“. От министерството са предложили пакет от над 20 промени в Закона за предучилищното и училищното образование, които да направят заповедите за изпитните формати „юридически по-стабилни“. „Моето мнение е, че тези промени, които бяха предложени… рано или късно трябва да се приемат една немалка част от тях, защото и по време на обсъжданията видяхме, че за много голяма част от предложенията има солиден консенсус“, заключи Вълчев. Той вярва, че ако искаме да живеем в проспериращо общество в ерата на дигиталните трансформации, решаването на проблема с практическото приложение на знанията е абсолютно задължително.
Leave a Comment