148 г. от рождението на Пейо Яворов: Непознатият поет – живот, белязан от борби, страст и трагедия

Пейо Яворов: 148 години безсмъртие за гения, живял между революцията, поезията и две фатални любови

На 13 януари 2026 г. България отбелязва 148 години от рождението на Пейо Яворов (1878–1914) – една от най-емблематичните и трагични фигури в нашата литература. Поет, революционер, драматург и войвода, той оставя след себе си наследство, което променя завинаги българското литературно мислене. Животът му, достоен за екранизация, е низ от драматични обрати, революционен плам, изпепеляващи страсти и дълбоко страдание. Докато творчеството му е добре познато, личността на Пейо Тотев Крачолов крие изумителни факти, които разкриват сложната душевност на гения.

Живот като на филм: 10 любопитни факта за Пейо Яворов

Зад познатите стихове като „Две хубави очи“ и „Стон“ се крие биография, изпълнена с героизъм и лични драми, която често остава в сянката на неговата поезия. Ето 10 малко известни момента от пътя на поета, които ще ви оставят безмълвни.

1. Хилавото бебе, което оцелява със звъна на камбаните на Свободата

Пейо Тотев Крачолов се ражда на 13 януари 1878 г. в Чирпан като трето дете в семейството. Появява се на бял свят толкова хилав и болнав, че собствената му баба го „отписва“ от живота. Съдбата обаче има други планове. Само три дни по-късно казаците на генерал Павел Красов освобождават Чирпан. Камбаните на петте църкви бият тържествено цяла седмица. Смята се, че именно този звън на свободата събужда сърцето на детето и то оцелява.

2. Затвореното дете, проговорило на три години

Малкият Пейо проговаря изключително късно. Първата си дума – „Мамо!“ – казва чак на тригодишна възраст, което става повод баща му да черпи целия град. В детските си години той е затворено и срамежливо момче, което предпочита компанията на сестрите си пред игрите с връстниците. Въпреки това още на пет години сам се научава да чете и пише, а на десет вече съчинява първите си стихове, използвайки мастило от варени диви кестени.

3. Талантът, открит в гимназията, и цигарата, която спира образованието му

Литературният му дар е забелязан от учителя му в Пловдивската мъжка гимназия, бъдещия академик Иван Пеев Плачков. След като Пейо описва родния си Чирпан по изключително въздействащ начин, учителят му казва: „Момче, ти не си като другите. У теб има дар от Бога.“ Това признание обаче има и неочаквана последица – съучениците му започват да го черпят с цигари, за да им пише домашните. Когато една ваканция се прибира с бомбе и цигара в ръка, баща му слага край на учението му. Така Яворов остава само с девети клас образование и е назначен на работа в телеграфната служба, където се чувства дълбоко нещастен, лишен от книги и приятели.

4. Как Пейо Крачолов става Яворов

В началото на творческия си път поетът използва различни псевдоними като Джемо, Отело и И. Крачев. Промяната идва през 1899 г., когато Пенчо Славейков подготвя първия брой на авторитетното списание „Мисъл“. Той харесва две стихотворения на младия Крачолов, но поетът Кирил Христов намира името му за неблагозвучно. Тогава Славейков предлага да го прекръстят, като обсъждат варианти като Детелинов и Тополов, но накрая се спират на Яворов. Така Пенчо Славейков става литературен кръстник на един от най-великите български поети.

5. „Син на Македония“: Революционерът и биограф на Гоце Делчев

Яворов се отдава безрезервно на македонското освободително дело. Той става един от най-близките другари и съратници на Гоце Делчев, а по-късно и негов пръв биограф, създавайки книгата „Гоце Делчев“ (1904), която и до днес се смята за най-доброто произведение за войводата. Поетът влиза три пъти с оръжие в Македония, приемайки смъртния риск в името на каузата. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание и убийството на Делчев, Яворов изпада в тежка криза и дори обмисля самоубийство.

6. Войводата на „литературната“ чета и превземането на Кавала

При избухването на Балканската война през 1912 г. Яворов става доброволец в Македоно-одринското опълчение. Оглавява партизанска чета, която заради големия брой интелектуалци в нея е наречена „литературната“. На 27 октомври, заедно с други войводи, той участва в превземането на 50-хилядния град Кавала – една от най-значимите операции на четите на ВМОРО по време на войната. За проявената смелост е награден с кръст „За храброст“.

7. Кмет на Неврокоп… за пет дни

След като четата му освобождава Неврокоп (днес Гоце Делчев), по предложение на генерал Стилиян Ковачев, Пейо Яворов е избран единодушно за пръв кмет на свободния град на 19 октомври 1912 г. Макар да заема поста едва за пет дни, той се заема с организацията на местното управление, създаването на болница и възобновяването на учебните занятия. След това потегля с четата си на юг към Драма.

8. Мина: Любов от две срещи и стотици писма

Яворов среща 16-годишната Мина Тодорова на Благовещение през 1906 г. и веднага е запленен. В деня на запознанството им той написва стихотворението „Благовещение“. Въпреки че тя не го харесва външно, обиква поезията му. Връзката им е предимно епистоларна, тъй като тя страда от туберкулоза и живее в чужбина за лечение. Имат само две лични срещи. Когато тя умира в Париж през 1910 г., Яворов е съсипан и всеки ден ридае на гроба ѝ.

9. Лора: Бурната страст, ревността и фаталният изстрел

Първата среща на Яворов с Лора Каравелова, дъщерята на Петко Каравелов, е също през 1906 г. Двамата сключват брак през 1912 г., но съвместният им живот е белязан от бурни скандали, породени от силната ревност на Лора. На 29 ноември 1913 г., след поредната караница, Лора се прострелва в гърдите с пистолета на поета. Ужасен от случилото се, Яворов прави опит да се самоубие, като се прострелва в слепоочието. Той оцелява, но ослепява, а обществото, подклаждано от пресата, го обвинява в убийство.

10. Трагичният край: Отрова и куршум в името на честта

Следващата година за Яворов е ад. Сляп, уволнен, изоставен от мнозина и оклеветен като убиец, той живее в пълна мизерия. В този тежък период един от малцината, които го подкрепят, е лидерът на ВМРО Тодор Александров. Смята се, че именно той, по молба на самия поет, му осигурява отровата и пистолета за втория, успешен опит за самоубийство. Последната воля на Яворов е да бъде погребан с униформата си на македонски комита: „Ако не умрях в Македония, то поне да умра тъй, както бях приготвен за нея“. Той изпълнява своя последен ритуал като войвода – с отрова и куршум, оставяйки след себе си вечната загадка за своята най-голяма любов – Мина, Лора или Македония.