Защо наричат Банго Васил „Куцият Васил“? Легенди и обичаи за Ромската Нова година

Банго Васил: Ромите в България посрещат своята Нова година с богати традиции и музика

В средата на януари ромската общност в България отбелязва един от най-големите и цветни празници в своя календар – Василица, по-известен като Банго Васил или Ромската Нова година. Тържествата продължават три дни, от 13 до 15 януари, като съчетават вековни легенди, семейни ритуали и пищни трапези, за да изпратят старата и да посрещнат новата година с надежда за здраве, късмет и благополучие.

Кой е Банго Васил? Легендите зад празника

Името на празника, „Банго Васил“, буквално означава „Куцият Васил“ и произходът му е обвит в две основни легенди. Първата го свързва със Свети Василий Велики, който е възприеман като застъпник и защитник на ромите. Според преданието светецът е възстановил мост, разрушен от Дявола, и така е спасил давещи се роми, превърнал се в техен покровител.

Друга легенда разказва за историческа личност – куц овчар на име Васил. Той извършил добро дело, като спасил давещо се ромско дете или приютил ром, бягащ от враговете си. В знак на почит към неговата добрина и смелост, празникът носи неговото име.

Три дни на тържества: Обичаи и традиции за Василица

Празнуването е разпределено в три дни, всеки със своите специфични ритуали, които събират цялото семейство.

Вечерницата на 13 януари: Подготовка и семейна трапеза

Подготовката за празника започва в ранните часове на 13 януари. По традиция се приготвя петел, а домакините месят баници, баклава и пълнят чушки. Вечерта, наричана Вечерница (подобно на Бъдни вечер в християнството), цялото семейство се събира около богата трапеза. Най-възрастният член на семейството запалва свещ, прикажда и отправя молитва към Свети Васил за здраве, късмет и плодородие. След това свещта се поставя на прозореца, за да осветява пътя на светеца и да го покани в дома за благословия. До настъпването на полунощ вратите на къщата остават заключени, за да не избяга късметът.

Посрещането на Новата година: Сурвакари и отворени врати

Точно в полунощ на 14 януари вратите се отварят, за да посрещнат гости и най-вече самия Банго Васил, който според вярванията пристига уморен и ранен след дълго пътуване. Той е щедър, носи подаръци за децата и благопожелания за възрастните. Веднага след полунощ децата започват да сурвакат по-възрастните за здраве, а в замяна получават пари, бонбони и лакомства. В някои райони сурвакането е само в рамките на семейството, докато в други децата обикалят цялата махала на сутринта на 14 януари. Един от интересните обичаи е правенето на „крива“ вита баница в чест на Куция Васил, за да няма сакати хора и животни през годината. Подобно на православния Игнажден, по първия гост, прекрачил прага на дома, се гадае каква ще бъде годината.

Празникът в Сливен: Музика и веселие в махала „Надежда“

В ромската махала „Надежда“ в Сливен празникът по традиция се отбелязва с много музика и веселие. За доброто настроение на жителите се грижат два оркестъра, а малки сурвакари обикалят и пожелават здраве на всички. Тази година за първи път бе представена и групата „Карандила Джуниор“, която изпълни емблематичната ромска песен „Джелем Джелем“, както и ново парче, създадено специално за празника. Традиционната празнична трапеза включва специално приготвени кълцани сарми, баници, хляб, бяло и червено вино, и ракия.

 

Екипът на „Нова Варна“ пожелава здраве, щастие и благоденствие на ромската общност в България и по света! Честит Банго Васил!