Всичско, което трябва да знаем за Атанасовден. Има строги забрани

Утре е Атанасовден. Празникът е наречен още Среди зима, защото се счита, че от този ден зимата се приготвяла да си ходи, отстъпвайки място на лятото. Сред популярните народни поверия за Атанасовден е, че на този празник зимата се кани да отстъпи място на лятото. „Иди си зимо, идвай лято!“ – се провиквал на днешния ден господарят на снеговете и ледовете Свети Атанасий Велики.

Зимният Св. Атанас събличал кожуха си, за да дойде лятото. Атанасовден е и професионален празник на ковачите, ножарите и железарите – стари занаяти, играли ключова роля в недалечното минало.

По стара народна традиция за празника се спазват редица обичаи за предпазване от болести. В народните вярвания болестите се раждат на Антоновден и тръгват по земята в деня на Св. Атанасий, с които вярвания са свързани и повечето от традициите за празника.

Домакините приготвяли питки, които раздавали, намазани с мед или петмез, за здраве и за да омилостивят чумата и другите болести и да не почукат те на вратата им. Вярвало се, че сладкото държи чумата далеч, както и че тя се страхувала от кучета, поради което в някои краища от страната хлябовете и питките за празника се приготвяли именно в тази форма.
Свети Атанасий е известен като светецът, пазещ хора и добитък от най-страшните болести, поради което по стара традиция на празника се прави курбан, за който се избира задължително черна кокошка, тъй като старите хора казвали, че: „болестите бягат от черното пиле“. Курбанът от черна кокошка пазел хората от епидемия от чума.
Цветна и ароматна е традицията, която се спазвала в някои краища на страната, свързана с обичая да се посреща утрото и началото на края на зимата на високо в планината и на открито от жените. Те приветствали утрото, първите слънчеви лъчи и приближаващото лято, след което берели кокичета и кукуряк и се кичели за здраве с тях.
По традиция на Атанасовден в онези времена, в които нямало хипермаркети и продажба на консервирани продукти за зимата, домакините преглеждали запасите си от дърва за огрев и зимнина в избата, за да преценят ще им стигнат ли.
В деня, посветен на Св. Атанасий, старите хора съветвали младите да не минават под и близо до високи дървета, където се говорело, че стояла чумата и избирала жертвите си, виждайки ги добре от дърветата, извисили короните си към небето. Това била причината и да няма хора – пусти и празни оставали хорищата и мегданите.
За разлика от предходната традиция, която отрича народното веселие и игрането на хора, популярна традиция за празника в плевенско е точно хоро – мъжкото хоро, което момците играели без ризи, за да покажат, че зимата си тръгва и лятото наближава.
Какво да не правим на Атанасовден?

Подобно на Антоновден и на Атанасовден не се приготвят варива особено боб и леща, на които народът оприличавал обрива от шарката, за да не се ошарят децата в семейството. За разлика от деня, посветен на Св. Антоний, на празника на Св. Атанас присъствало често свинското месо като основно ястие за обредната трапеза, поднасяно традиционно с бамя.
По стара традиция домакините не трябва да плетат и шият на 18 февруари, за да не разгневят лелята, както наричали чумата.
Любопитна традиция, свързана с Атанасовден, е ритуалът побратимяване. Мъжете, които искали да се побратимят, стъпвали върху жарава с единия си крак и пиели вино, символ на кръвта, която вече ще ги свързва. Ако имали съпруги, те ставали посестрими. По време на ритуала се изпълнявали още разчупване на обредни хлябове, изпълняване на обредни танци и други интересни обичаи, с които побратимените и техните съпруги и семейства се сближавали.