Снимка: Pixabay
На 19 януари православната църква отбелязва паметта на два невидими стълба на вярата – преподобния Макарий Велики от Египет и свети Марк Ефески. Техните животи и духовни подвизи оставят неизличима следа в историята на източното християнство.
Свети Макарий Египетски е роден през 301 година в Горен Египет. Още на 30-годишна възраст той избира живот на отшелничество, оттегляйки се в Нитрийската пустиня (Уади Натрун) – свещено място за много монаси по онова време. Там, в продължение на шест десетилетия, Макарий изработва своята духовна мощ чрез непрестанна молитва, лишения и раздаване на любов и мъдрост на всички, които го търсят.
Ненадминатото му усърдие и благочестие го превръщат в наставник за монасите, а на 40-годишна възраст е ръкоположен за свещеник. Бог го дарява с благодатта на изцеления и прозорливост. Мнозина болни и страдащи търсят помощ при него, разказват житието му.
Макарий посвещава дните и нощите си на молитва, като дори изкопава подземно помещение под килията си за уединение и по-дълбока молитва. Среща се нееднократно със свети Антоний Велики и се вдъхновява от примера му за духовна борба и смирение.
Но твърдата му защита на православната вяра привлече гнева на арианския епископ Лукий Александрийски, който го изпраща в изгнание на остров в река Нил. Въпреки изпитанията, Макарий остава несломим. Завръща се в обителта си и умира в мир през 391 година, оставяйки поколение монаси и вярващи със светъл пример на истинско благочестие.
Св. Марк Ефески е роден през 1392 г. в Константинопол – духовното сърце на Византия. Получава изключително образование и се запознава рано с традициите на исихазма – мистичното учение за вътрешната молитва и умно съзерцание. На 25 години приема монашество и впоследствие се утвърждава като блестящ богослов, преподавател и химнописец, чийто песнопения озвучават храмовете и днес.
Най-ярката страница от живота на Марк Ефески остава участието му във Фераро-Флорентинския събор (1438-1439 г.), където се прави опит за обединение между Източната и Западната църква. В труден за църквата момент, Марк Ефески се откроява като единственият архиерей, който твърдо отказва да подпише съглашението, виждайки го като компромис с основите на православието. Неговата непреклонност осуетява безпринципното обединение и го превръща във вечен символ на твърдост във вярата.
Св. Марк Ефески се представя пред Бога през 1444 г., на едва 52 години, но името му остава неразривно свързано със защитата на православната истина.
Животът и делото на св. Макарий Велики и св. Марк Ефески вдъхновяват не само духовници, но и всички търсещи истината и устоите на християнската вяра. Техният пример доказва, че вярата, мъдростта и жертвоготовността могат да променят историята и да запазят ценностите на цели поколения.
Сигнал за екологична криза: Мъртва риба в рибовъдна база край Карлово. Причините се изясняват В…
Николай Попов обмисля участие в парламентарните избори с нова гражданска формация Бащата на загиналата на…
Български учени от БАН участват в международния проект за термоядрена енергия – енергията на бъдещето…
Сериозен контрол от НАП след въвеждането на еврото в България Националната агенция за приходите (НАП)…
МОН следи епидемичната обстановка: Няма нужда от удължаване на междусрочната ваканция към момента, посочват от…
Незабравимото първо посещение при Баба Ванга: Разказ от първо лице Известната сръбска певица Лепа Брена…
Leave a Comment