Марс е имал свой океан? Уникално откритие пренаписва историята на Червената планета

Ново изследване потвърждава: Огромен океан е съществувал в северното полукълбо на Марс

Въпросът дали на Марс някога е съществувал живот вълнува човечеството от десетилетия, а ключът към отговора се крие във водата. Фактът, че по повърхността на Червената планета преди милиарди години са текли реки, е широко приет в научните среди. Голямата загадка обаче оставаше дали тези реки са се вливали в обширен океан. Ново изследване, проведено от учени от Университета на Арканзас, предоставя едни от най-силните геоложки доказателства до момента за съществуването на древен океан, покривал северното полукълбо на Марс.

Публикуваните в престижното списание Geophysical Research Letters резултати подсилват теорията, че на съседната ни планета някога е имало условия, благоприятни за възникването на живот. „Не познаваме нито една форма на живот на Земята – или във Вселената – която да не се нуждае от течна вода. Затова колкото повече вода имаме на Марс, толкова по-голяма е вероятността да е съществувал живот“, обяснява Кори Хюз, докторант по геонауки и водещ автор на проучването.

По следите на изчезналите реки и океани

За да разгадаят тайните на марсианската геология, учените често търсят аналози на Земята. Екипът от Арканзас използва именно този подход, сравнявайки сателитни изображения от Марс със скални образувания на нашата планета. Техният анализ се фокусира върху речните делти – местата, където реките се вливат в по-голям воден басейн.

Какво е „backwater“ зона и защо е важна?

Когато една река се приближава до океан, течението ѝ се забавя драстично. Това води до натрупване на седименти (пясък, глина, камъни) и стесняване на речното корито. Тази преходна зона между реката и океана се нарича „backwater“ зона. На Земята добър пример е река Мисисипи, чиято такава зона започва на цели 370 километра от крайбрежието.

Анализирайки орбитални изображения на Марс, Кори Хюз открива ясни следи от древни „backwater“ зони. Това е изключително силно доказателство, че марсианските реки не просто са пресъхнали в пустинята, а са се вливали в огромен воден басейн – най-вероятно океан или поне голямо море. „Това са много зрели делти. Силна подкрепа за идеята за древен океан на Марс“, коментира Хюз.

„Вкаменените“ реки разказват историята на Марс

Но как учените виждат формата на реки, изчезнали преди милиарди години? Отговорът се крие във вкаменелостите, които те оставят след себе си. Когато една река пресъхне, по-грубите седименти на дъното ѝ се циментират и се превръщат в твърд пясъчник. С течение на времето вятърът и ерозията отнасят по-фините и меки материали около древното корито. В резултат на това, бившето речно дъно остава да стърчи над околния терен като изпъкнал хребет. Тези образувания се наричат обърнати релефи (inverted ridges).

На Марс, където липсва тектонска активност, тези обърнати релефи са перфектно запазени и служат като неоспоримо доказателство за някогашните речни системи.

Щастлива случайност в Арканзас

Изследването получава неочакван тласък от откритие, направено буквално в „задния двор“ на университета. Хюз и неговият научен ръководител проф. Джон Шоу – експерт по земни делти – установяват, че скалното образувание Wedington Sandstone в Арканзас е единственият известен на Земята пример за обърната речна делта. Тази формация е остатък от река, текла преди 300 милиона години от днешна Индиана към древно море, покривало тогава централната част на Арканзас.

Този уникален земен аналог позволява на учените да потвърдят с много по-голяма сигурност своите интерпретации на данните от Марс. „Дойдох тук да уча Марс, без да знам, че имаме уникален земен аналог точно в задния двор. Най-точната дума за това е чиста случайност“, споделя Хюз. Откритието не само хвърля нова светлина върху миналото на Червената планета, но и засилва надеждите, че един ден може да открием следи от древен марсиански живо