„Ей така се вие и извива българското хоро!“
Всяка събота на входа на Морската градина във Варна се случва нещо простичко и силно – народни танци събират хората. С много усмивки, ритъм и настроение млади и стари се хващат за ръце, за да си припомнят кои сме и откъде идваме. Инициативата „Хоро се вие, извива“ не е просто танцово събитие, а живо преживяване на българския дух, отворено за всички – без такси, без сцена, без бариери. Ей така – на открито, сред хората, както винаги е било.
Фолклорът като живо наследство
Зад съботното хоро стоят ръководители на фолклорни танци, които от години безвъзмездно предоставят на гражданите достъп до българските народни танци. Тяхната кауза е ясна – опазване и предаване на фолклора като общо културно-историческо наследство. За тях хорото не е спектакъл, а общност. Всеки може да се включи – независимо от възраст, опит или подготовка. Именно в това е силата на инициативата: тя връща фолклора там, където му е мястото – в ежедневието на хората.
Мястото има значение
Традиционното съботно хоро се провежда на входа на Морската градина – символично и достъпно пространство, което естествено привлича участници и вниманието на минувачите. Това място не е избрано случайно. Както споделя Яни Георгиев, един от организаторите: „Не искаме да бъдем завряни в някоя дупка. Мястото ни не е голямо, но трябва да е удобно, на открито, на чист въздух и сред хората.“
В момента Община Варна има предпочитания относно локацията на танците и предстои среща с организаторите. Именно затова инициативата търси национална подкрепа – за да защити правото си да съществува видимо, свободно и достойно в градската среда.
Българските танци повдигат духа на българите и това изкуство трябва да се съхрани
споделя Яни Георгиев. Инициативата „Хоро се вие, извива“ не е изолирано явление – подобни съботни хора се провеждат във всички областни градове на България. Освен това танцьорите често подкрепят благотворителни каузи – на 13 септември предстои голямо събитие с дарения в помощ на хора в нужда.
Съботното хоро е пример как традицията е жива, съвременна и обединяваща. Така се извива българското хоро, а с него и надежда за ролята на автентичните народни изкуства.
