Отчитат понижение на рентите за земеделска земя в Бългапия

Данните на Евростат за 2024 г., показват любопитна тенденция: докато цената на земеделската земя в България остава значително под средната за Европейския съюз, рентите у нас са по-високи от тези в много държави членки.

През 2024 г. един хектар обработваема земя у нас е струвал средно 8189 евро. За сравнение, средната цена за ЕС е почти двойно по-висока – 15 224 евро за хектар.

Рентите в България надвишават средното европейско ниво

Въпреки ниската цена на земята, наемът на обработваеми площи в България достига 303 евро на хектар – стойност, която е над средната рента за ЕС от 295 евро.

Интересен детайл е, че през последните три години у нас се наблюдава леко понижение на рентите. През 2022 г. средната рента е била 313 евро, а през 2023 г. – 312 евро.

Къде е най-скъпа земята в ЕС?

По данни на Евростат:

• Най-скъпа земя има в Малта – 201 263 евро на хектар.

• Следват Нидерландия – 96 608 евро и Португалия – 76 556 евро.

• В нидерландския регион Флеволанд цената достига рекордните 187 109 евро за хектар.

Най-евтина земеделска земя през 2024 г. е отчетена в Латвия (4825 евро), Литва (5590 евро) и Словакия (5823 евро). Данни за Германия и Италия липсват.

България с най-евтините пасища в ЕС

Евростат изчислява и цената на постоянно затревените площи. България е с най-ниска стойност в ЕС – 1877 евро на хектар.

Големите разлики в рентите из ЕС

Средната цена за наем на обработваема земя в ЕС през 2024 г. е 295 евро. Но различията между страните остават значителни:

• Най-високи ренти – Нидерландия (941 евро), Дания (580 евро), Гърция (509 евро).

• Най-ниски – Словакия (69 евро), Хърватия (76 евро), Малта (92 евро), като последната е ограничена от местен закон за земеделския лизинг.

Противоречия между собственици и арендатори

През последните години фермери, които обработват земя под аренда, настояват за държавна намеса и ограничаване на рентите. Те посочват като основни проблеми влошените климатични условия, по-ниските добиви и увеличените производствени разходи.

Зърнопроизводителите поискаха и въвеждането на таван на рентите – идея, която собствениците на земи категорично отхвърлят.

В края на 2025 г. по настояване на Националната асоциация на зърнопроизводителите започна подготовка на законопроект за задължителни дългосрочни договори за аренда. Според Българската асоциация на собствениците на земеделски земи подобна мярка противоречи на конституционните принципи за неприкосновеност на частната собственост, свободни пазарни отношения и свободата на договаряне.