На 1 февруари честваме Трифон Зарезан – денят на виното, лозарите, кръчмарите и градинарите. Празникът е сред най‑обичаните зимни празници у нас и всяка година се отбелязва с много веселие, благословии за плодородие и неизменни наздравици. Макар да се радва на широка популярност, малцина познават истинската история за неговия произход и символика.
Кой е Свети Трифон и защо го почитаме
Според православната църква Свети мъченик Трифон е роден около 225 година в село Комсада. Той живее праведно, но загива по време на гоненията срещу християните, след като отказва да се отрече от своята вяра. Арестуван, подлаган на тежки мъчения и обезглавен, светецът остава в историята като закрилник на лозарите, винарите и кръчмарите.
Легендата за Трифон и Света Богородица
Българският фолклор пази колоритна легенда за Свети Трифон. Разказва се, че в началото на февруари, докато подрязвал лозето, той видял Светата Майка с Младенеца и се присмял. Богородица не отговорила, но минала покрай дома му и казала на жена му – Трифоница – да побърза, защото мъжът ѝ си е отрязал носа.
Уплашена, жената хукнала към лозето и заварила Трифон да подкастря старите израстъци. След като разбрала какво е чула, той се засмял, уверявайки я, че не е пиян, за да си отреже носа. В желанието си да докаже думите си, замахнал с косера и действително клъцнал носа си. Така се раждат и едни от най‑популярните наименования на празника – Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
От стар стил към нов стил – кога честваме Трифон Зарезан
Първоначално в България празникът се отбелязвал на 14 февруари по стар стил като Трифоновден. Той бил посветен на Свети Трифон – покровител на лозарите, винарите и кръчмарите. След приемането на григорианския календар празнуването се измества на 1 февруари, където остава и до днес.
Защо продължаваме да празнуваме
Трифон Зарезан е повече от религиозен празник – той е символ на началото на новия земеделски цикъл, уважение към труда на хората, които създават благото вино, и празник на живота, плодородието и доброто настроение. Познаването на неговата история и традиции прави този ден още по‑ценен и жив в съвременната българска култура.
