Петльовден 2026: Уникалният български празник с езически корени, който се чества на 2 февруари
Втори февруари е денят, в който българите от източните краища на страната отбелязват един от най-автентичните и древни народни празници – Петльовден. Този уникален обичай с изцяло езически корени се запазва и до днес, особено във Варненския регион, където традицията продължава да живее в своята най-истинска форма.
Какво е Петльовден и защо се нарича „Денят на мъжката рожба“
Петльовден е български народен празник с регионално разпространение, известен под различни имена – Ихтима, Петловден (в Котел и околните села), Петеларовден, Петелковден (в село Падина, Варненско) и Свети Черна (в селата Деветак, Железник – заради черния цвят на жертвената птица). Празникът се чества главно в източнобългарската етническа територия – от Одринско и Лозенградско до Добруджа.
Датата на празнуване е 20 януари по нов стил или 2 февруари по стар стил, като празникът съвпада с християнския празник, почитащ паметта на Свети Евтимий Търновски.
Произход и символика на Петльовден
Мъжки празник за плодовитост
Петльовден е приеман като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е разглеждан като мъжки аналог на обичая Бабинден – празника на жените и бабите.
Древни славянски корени
Според изследователи на българския фолклор, Петльовден е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приемала новата генерация ловци. Друга легенда свързва празника с еничерството и историческите събития от времето на османското владичество.
Как се празнува Петльовден във Варненския край
Селата, където традицията е най-жива
Името Петльовден се употребява главно в селата Голица, Козичино, Венелин, Генерал Кантарджиево, Кичево и други места по Варненския край. Във Варненския регион това е един от най-почитаните празници и се чества ритуално, особено в гореспоменатите села. В село Голица дори има паметник на петела – свидетелство за значимостта на този празник за местната общност.
Традиции и ритуали на Петльовден
Жертвоприношение за здраве на децата
Според народния календар, Петльовден е посветен на децата. За предпазването им от болести се коли петле или ярка (кокошка) в зависимост от това дали в къщата има момче или момиче. Този ритуал се смята за защитен обред, който осигурява здраве и благополучие на детската рожба през цялата година.
Забрани и поверия
На Петльовден е строго забранено да се работи, защото се вярва, че денят е „черен“ и ще се зачерни къщата. Днес не се правят годежи и сватби, за да не се навлече нещастие върху младото семейство.
Петльовден в съвременна България
Въпреки модернизацията и урбанизацията на българското общество, Петльовден продължава да се чества активно във Варненския край и други части на Източна България. Празникът е важна част от нематериалното културно наследство на страната и свидетелства за дълбоките езически корени на българската традиция.
Съхраняването на такива автентични празници като Петльовден е от ключово значение за запазването на българската идентичност и културна памет. Те ни свързват с нашите предци и напомнят за древните вярвания и обичаи, които са формирали българския народ през вековете.
