Изборен кодекс 2026: Ограничение от 20 секции извън ЕС разпали напрежение в парламента

Правната комисия ограничи избирателните секции извън ЕС до 20: Остри спорове в парламента

Промените в Изборния кодекс предизвикаха сериозно напрежение между парламентарните групи. Българите извън Европейския съюз ще имат достъп само до 20 секции за гласуване.

Какво реши Правната комисия на второ четене

Правната комисия прие на второ четене промените в Изборния кодекс, които въвеждат значително ограничение за българските граждани в чужбина. С новите разпоредби броят на секциите за гласуване в държави извън Европейския съюз се ограничава до максимум 20.

Предложението на ПП-ДБ за увеличаване на ограничението до 100 секции не беше прието от комисията. Отхвърлено беше и предложението на МЕЧ, което предвиждаше към страните от ЕС да се добавят Великобритания, Северна Ирландия, САЩ и Канада, като ограничението от 20 секции да остане само за всички останали държави.

Мерки срещу злоупотреба с електронни заявления

За да се предотврати риск от злоупотреба с електронните заявления за гласуване, беше прието решение Централната избирателна комисия (ЦИК) да изисква допълнителна проверка чрез съобщение на посочен телефонен номер. От ЦИК обявиха готовност да изпълнят всички решения, приети от депутатите.

Отложено създаване на избирателен район „Чужбина“

Правната комисия взе решение да отложи създаването на избирателен район „Чужбина“ за 1 януари 2028 година. Основната причина за отлагането е липсата на ясен механизъм, по който да се определи броят на мандатите за този специфичен избирателен район.

Позиции на парламентарните групи

ПП-ДБ: „Това наказва българските граждани“

„Този подход за ограничаване на възможността на българските граждани, които в деня на изборите се намират извън ЕС – не е добро решение. То съществено ограничава правото им на глас. И като се проследи чисто исторически в кой момент, как се прави това предложение и от кой – се вижда, че то изцяло и единствено цели не да се справи с контролирания вот, а единствено и само да накажем тези български граждани, които на последните избори не са подкрепили „ДПС-Ново начало“, след като са оттеглили подкрепата си от ИТН“, заяви Надежда Йорданова от ПП-ДБ.

„Възраждане“: „Несъстоятелни обвинения“

Петър Петров от „Възраждане“ репликира с остри думи: „След като 9 месеца сте управлявали с ДПС и сте гласували всичко с ДПС – сега да говорите, че ние сме обвързани е изключително несъстоятелно“.

АПС предлага отпадане на ограничението

„От ПГ на „Алианс за права и свободи“ сме внесли предложение, с което предлагаме целия параграф 2 да отпадне“, припомни Явор Хайтов от АПС.

МЕЧ предупреждава за последствия

Христо Расташки от МЕЧ се обърна към колегите си в Правна комисия: „Това, което правите – не е правилно. Нито юридически, нито политически. Няма да имате един глас от чужбина. Вие ще загубите. Новата коалиция с ГЕРБ няма да ви помогне“.

Напрежение в комисията

„Това е безпардонно и невъзпитано поведение. Моята обида е от „комисийка“. Престанете с този просташки тон“, обърна се Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС към колегата си Расташки, който му отговори: „Когато спрете да правите просташки закони – ще спрем“.

„ДПС-Ново начало“ против ограничението

„ДПС-Ново начало“ ще гласува против ограничаване броя на секциите“, категорично заяви Калин Стоянов от „ДПС-Ново начало“.

Как беше прието решението

Миналата седмица по предложение на „Възраждане“ на извънредно заседание на комисията, а впоследствие и в пленарната зала, депутатите решиха да ограничат секциите в държавите извън ЕС до 20.

Предложението беше подкрепено от ГЕРБ-СДС, част от БСП и ИТН. Идеята на „Възраждане“ предизвика сериозно напрежение в Народното събрание.

Критики срещу новите разпоредби

Критиките на опозицията са, че промените в Изборния кодекс съществено ограничават правото на глас на българските граждани в чужбина. Според противниците на мярката много български граждани ще бъдат принудени да пътуват хиляди километри, за да стигнат до най-близката избирателна секция и да упражнят конституционното си право на глас.

Промените в Изборния кодекс продължават да бъдат обект на остри дебати, като очакванията са темата да предизвика нови спорове при разглеждането на промените в пленарната зала на Народното събрание.