Над 500 000 българи без здравни осигуровки, но с достъп до лечение: БЛС предупреждава за риск от фалити на болници

Д-р Николай Брънзалов: 77% от клиничните пътеки са под реалната цена, здравната система е силно недофинансирана

Над 500 000 българи без здравни осигуровки, но с достъп до лечение: болниците оцеляват въпреки сериозното недофинансиране

Подценени клинични пътеки и недостиг на средства в болниците

Близо 77% от клиничните пътеки в България са остойностени под тяхната реална справедлива цена, а болничната помощ продължава да функционира в условията на сериозно недофинансиране. Това заяви председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов в ефира на Нова Нюз, коментирайки икономически анализ на експертите Аркади Шарков и Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

По думите му анализът поставя ясни икономически измерения на проблеми, за които БЛС алармира от години. „Когато една тенденция бъде облечена в числа, опоненти трудно могат да съществуват“, подчерта д-р Брънзалов.

Според данните, в сравнение с 2021 г. болничната помощ реално е понесла т.нар. „минус 83% инфлация“. Това означава, че при постоянно нарастващи разходи болниците получават значително по-малко средства за същата дейност.

Стряскащи разлики между реалната и справедливата цена на лечението

Икономическият анализ сравнява реалното заплащане на клиничните пътеки в 10 медицински специалности с тяхната икономически оправдана стойност. Разликите са огромни.

Пример: лечение на нервни заболявания

Средната цена на лечение по тези пътеки е около 616 евро, докато справедливата стойност според анализа достига 2443 евро – четири пъти повече.

Други специалности

Има случаи, при които реалната цена достига 2416 евро, но икономически обоснованата стойност надхвърля 6200 евро.

„Тези разлики са в пъти. Това е системен проблем, а не изключение“, заяви председателят на БЛС.

Пациентите плащат все повече от джоба си

При липса на адекватни мерки делът на доплащането от страна на пациентите ще продължи да расте.
„Тези средства не се покриват от никого – нито от държавата, нито от касата. Натискът пада върху лечебните заведения и върху пациентите“, поясни д-р Брънзалов.

България е последна в ЕС по разходи за здравеопазване

България отделя най-малък процент от БВП за здравеопазване в целия Европейски съюз.

Д-р Брънзалов даде пример с Австрия, където публичното финансиране е приблизително 11 пъти по-високо при сходни мащаби на население и територия.
„Австрийците не боледуват по-различно от българите. Разликата е във финансирането“, подчерта той.

В страни като Франция, Норвегия и Австрия делът от БВП за здраве е двойно по-висок от този у нас.

Половин милион неосигурени пациенти допълнително натоварват системата

Д-р Брънзалов посочи, че над 500 000 души в България не плащат здравни осигуровки, но по различни начини все пак ползват медицински услуги – проблем, който продължава да натоварва системата и бюджета на болниците.

Възможни решения и рискове за бъдещето

Като потенциален допълнителен източник на финансиране той предложи част от акцизите на тютюневите изделия да бъдат насочени към здравеопазването – практика, вече въведена в много европейски държави.

Според него рискът от фалити на лечебни заведения е реален, като вече има болници в тежко финансово състояние. Особено застрашени са тези в региони с малко и застаряващо население.

„Ако една болница е необходима за даден регион, държавата трябва да я подкрепи. Хората навсякъде имат нужда от достъп до здравна грижа“, заключи председателят на БЛС.