Напрежение в Егейско море: Турция и Гърция отново в спор за териториални води и морски граници

Гърция и Турция на ръба на нов конфликт в Егейско море преди ключова среща в Анкара

Напрежението между двете съседни държави ескалира след турско предупреждение чрез системата NAVTEX, докато се приближава важна среща между Ердоган и Мицотакис

Отношенията между Гърция и Турция отново са изправени пред сериозно изпитание само дни преди планираната среща на високо ниво в турската столица. Новият спор, предизвикан от използването на корабоплавателната система NAVTEX, възражда исторически противоречия за териториалните води в Егейско море, които датират от десетилетия назад.

Върховен съвет за сътрудничество: Нова надежда за диалог

На девети февруари в Анкара е насрочено заседание на Върховния съвет за сътрудничество между Гърция и Турция. Очаква се участието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис, като не се изключва и двустранна среща между двамата лидери.

Върховният съвет за сътрудничество бе създаден през 2010 година след период на остри конфликти в източната част на Средиземно море. Макар да няма значителни постижения, институцията полага усилия за подобряване на отношенията между двамата натовски партньори, особено в областта на икономиката и туризма. До момента съветът е провел само пет заседания, като последното бе през декември 2023 година в Атина, съобщава Deutsche Welle.

NAVTEX: Новият източник на напрежение

Миналия четвъртък Турция издаде предупреждение чрез използваната в корабоплаването система NAVTEX за рискове, свързани със сигурността и гръцката военна активност в Егейско море. Подобни предупреждения са издавани и в миналото, но настоящият случай идва в особено чувствителен момент.

Атина определя действията на Анкара като неправомерен опит за увеличаване на зоната на турските териториални води. Реномираният гръцки седмичник „To Vima“ характеризира случая като „нова турска провокация“. От турска страна обаче въпросът се представя като рутинна процедура, съответстваща на актуалното правно положение.

„NAVTEX предизвика паника в Гърция и промени статуквото в Егея“, написа близкият до правителството турски вестник „Türkiye“.

Позициите на двете страни: Непреодолима пропаст

„Турция издига едностранни изисквания и териториални претенции, които нямат правно основание и не могат да се дебатират сериозно“, заяви в интервю за Deutsche Welle Константинос Филис, директор в атинския Институт за международни отношения.

„Гърция очаква Турция винаги да изпълнява изискванията и да прави отстъпки“, контрира от своя страна Фуат Аксу, политолог в Техническия университет „Йълдъз“ в Истанбул.

Вътрешнополитически натиск върху Мицотакис

За гръцкия премиер Кириакос Мицотакис спорът около NAVTEX означава допълнителен политически натиск отдясно. „Турция си взима половината от Егейско море, но нашето правителство не вижда никаква причина за тревога“, заяви Кириакос Велопулос, лидер на дяснопопулистката партия „Гръцко решение“, която заема трето място в предпочитанията на избирателите.

Историческият контекст: Десетилетия спорове

Гърция и Турция водят спорове за континенталния шелф пред турското крайбрежие, експлоатацията на суровини и възможното разширяване на териториалните води в Егейско море от десетилетия. В рамките на актуалната си доктрина „Синя родина“ Турция претендира за морски територии с площ от над 450 000 квадратни километра пред своите брегове.

Резолюцията от 1995 година: „Основание за война“

През 1995 година турският парламент прие резолюция, обявяваща разширяването на гръцките териториални води в Егейско море за „основание за война“ между двете държави. Мотивът е, че при разширяване на територията до 12 морски мили, Егейско море би се превърнало в един вид гръцко вътрешно море.

През 2021 година правителството в Атина разшири териториалните си води до 12 морски мили в Йонийско море в посока Италия. Днес Гърция изрично си запазва правото да разшири териториалните си води и в Егейско море, каза наскоро по телевизията министърът на отбраната Никос Дендиас.

Споразумението на ООН за морското право: Правна рамка без приложение

За правен компас в такива случаи служи Споразумението за морското право на ООН от 1982 година. Съгласно този документ принципно всяка държава може да определи териториалните си води на максимална дължина от 12 морски мили. Има обаче едно важно изключение: засегнатите страни трябва да се споразумеят двустранно при наличието на неясни граници или припокривания.

Проблемът е, че Турция не е подписала Споразумението за морското право на ООН. Въпреки това, според преобладаващото мнение на юристите, този договор отразява действащото международно право и затова е задължителен и за онези, които не са го подписали.

Международният съд в Хага: Блокиран механизъм

Последната инстанция по всички въпроси на международното право е Международният съд в Хага. Но той не може да се задейства по собствена инициатива – както Гърция, така и Турция трябва да внесат съвместна молба и да упълномощят съда да влезе в ролята на арбитър.

Дебатите по този въпрос текат от 1976 година насам, но досега без резултат. Липсата на споразумение за обръщане към международна инстанция оставя конфликта в статуквото и създава предпоставки за периодични ескалации.

Изгледи за бъдещето: Диалог или конфронтация?

Предстоящата среща на Върховния съвет за сътрудничество в Анкара ще покаже дали двете страни са готови да преодолеят историческите противоречия и да намерят общ език по спорните въпроси. Засега обаче изгледите за постигане на дългосрочно споразумение остават ограничени.

Конфликтът в Егейско море остава един от най-сериозните източници на напрежение между двамата натовски съюзници и продължава да представлява предизвикателство за сигурността в региона на Източното Средиземноморие.