Българските книгоиздатели на ръба на фалита: Над 100 проекта по ПВУ замразени заради бавна администрация

Издатели инвестираха собствени пари в проекти по ПВУ, но държавата не плаща

Културният сектор в България е изправен пред сериозна криза. Десетки книгоиздатели и творци алармират, че са на ръба на фалита заради забавени плащания по проекти, финансирани от Националния фонд „Култура“ по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Над 100 проекта на обща стойност около 40 милиона лева стоят на изчакване – неизпълнени и несубсидирани, докато бенефициентите са вложили значителни лични средства в очакване на обещаното финансиране.

Издатели инвестират собствени пари, докато чакат държавата

Мая Бочева, автор и книгоиздател, е една от засегнатите от проблема. Тя дори обяви дарителска кампания, за да спаси издателството си от фалит. „Благодаря на хората, които ни подкрепиха и продължават да ни подкрепят, защото това е единственият начин“, сподели Бочева пред NOVA .

Нейното малко издателство кандидатства по ПВУ за дигитализация на книгата „Защо медът е толкова сладък“, която разглежда важната социална тема за изчезването на пчелите. Проектът включва сложна продукция с анимации и интеракция, в която участват аниматори, програмисти, известни български артисти и музиканти.

Вложени над 25% вместо задължителните 10%

Според договорните условия личните средства, които бенефициентите трябва да вложат, са 10% от стойността на проекта. „Дотук сме вложили над 25% от целия проект, а не от междинните отчети“, обясни Бочева. Сумата, която издателството очаква да получи само от междинните отчети, е 118 487 лева, докато целият проект е на стойност 260 хиляди лева.

Парите се забавят от четири месеца, специално по първия проект за дигитализация. Вторият проект на издателството е за разпространение – представянето на България на най-голямото книжно изложение в света във Франкфурт със собствен щанд.

Договорът гарантира междинни плащания

Бочева категорично подчерта, че никъде в договора не е записано бенефициентите да са длъжни да подсигурят цялата сума и тя да им бъде върната накрая. „В договора ни пише, че в периода на изпълнение имаме право до 90% от исканата сума да ни бъде възстановявана чрез междинните отчети“, изтъкна тя.

Близо 600 проекта на стойност 40 милиона лева блокирани

Любомира Костова, която работи в сферата на киното и театъра, също е сред засегнатите. Тя очаква да ѝ бъде възстановена сума от порядъка на 70 хиляди лева. „Проектите в нашия случай са за около 300 хиляди лева. Но има хора и с проекти за по 500 хиляди лева и много повече. Общо сумата на проектите за целия сектор е около 40 милиона лева“, подчерта Костова.

Петима служители за 600 проекта

Костова обърна внимание на сериозен проблем в администрацията на фонда. „Проблемът е, че във фонда ни се казва, че работят петима души, а проектите са близо 600. Как петима души обработват 600 проекта?“, попита тя.

Тя подчерта, че в други структури има администратори, които работят в пряк контакт с бенефициентите и обясняват, когато липсва някой документ. „Това, че е забравен един или друг документ, не е проблем. Защото ние сме изпълнили проектите – отишли сме на фестивалите, направили сме продуктите, които е трябвало да направим“, коментира тя.

Спешни мерки и отсрочка на срокове

Костова призова за спешни действия: „Има спешна нужда от две неща. Първо – Министерският съвет и Министерството на финансите да изпратят екип, който веднага да започне да действа и да верифицира тези междинни и финални отчети. И второ – всички институции да се задействат и да поискат отсрочка за проектите.“

В момента срокът за изпълнение на проектите е 31 март, докато други програми имат срок до юни. „Това трябва да се случи веднага“, настоя Костова.

Позицията на Националния фонд „Култура“

Националният фонд „Култура“ изпрати официална позиция, в която посочва, че „забавянето по над 50% от подадените проекти се дължи на некоректно подадени отчети и липсващи документи – нещо, което самите бенефициенти не са направили както трябва, и заради това се налага някои от тях да бъдат връщани многократно“.

От позицията на фонда също става ясно, че „с всеки един проект се занимават по деветима души“ – от началото до края, за да го прочетат и да проверят дали липсва нещо.

Културният сектор в криза

Ситуацията поставя под въпрос ефективността на управлението на европейските средства в културния сектор. Докато бенефициентите са изпълнили задълженията си по проектите – създали са продукти, участвали са в международни фестивали и изложения, те са изправени пред реалната опасност от фалит заради административни забавяния.

Въпросът остава отворен: как ще бъде решен този проблем и ще успеят ли българските издатели и творци да получат дължимото им финансиране преди да е станало твърде късно за техните предприятия?