„Величие“ с позиция след информация от Административен съд – Варна

От ПП „Величие“ излязоха с опровержение във връзка с излязла информация за потвърдено от съда решение на ЦИК и ОИК – Долни чифлик за заличаването на регистрация на кандидат за кмет

Ето какво гласи опровержението от ПП „Величие“

ОПРОВЕРЖЕНИЕ

Информацията създава категоричното внушение, че Административен съд – Варна е „поставил точка“ на спора относно заличаването на кандидат за кмет на кметство село Венелин, община Долни чифлик, и че въпросът е окончателно приключен. Това внушение е невярно, подвеждащо и не отговаря на действителното процесуално положение по делото.

Още към датата на публикацията съдебният спор не само че не е приключил, но е преминал в следващата си фаза – касационно обжалване пред Върховния административен съд. По делото е подадена касационна жалба до ВАС, заведена в Административен съд – Варна с входящ номер 2725/10.02.2026 г. Самият факт на касационното обжалване изключва възможността да се говори за „точка“, за „окончателност“ или за „влязло в сила“ решение, както се внушава пред аудиторията.

Още по-съществено е, че публикацията пропуска изцяло един решаващ факт: паралелно с касационната жалба е депозирана и молба по чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на изпълнението на акта, с който кандидатът е заличен от изборите. Тази молба е заведена в Административен съд – Варна с входящ номер 2729/10.02.2026 г. Искането за спиране не е „формалност“, а правна необходимост, защото заличаването на кандидат в навечерието на изборите води до трудно поправими и по същество необратими вреди. Ако изборите се проведат, правото да бъдеш избиран не може да бъде упражнено впоследствие, а евентуалната отмяна на заличаването след изборния ден би била само морална победа, но не и реална защита на нарушеното пасивно избирателно право.

Най-важното е, че този казус не е просто спор по „адресна регистрация“, нито обикновен административен конфликт между гражданин и изборна комисия. По делото е депозирано изрично искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Това искане е заведено в Административен съд – Варна с входящ номер 2728/10.02.2026 г. С него е поставен принципният въпрос дали понятието „живял най-малко през последните 6 месеца“ по § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс може да бъде сведено механично до формална справка за адресна регистрация, без индивидуална преценка на фактическото пребиваване и без съобразяване с правото на Европейския съюз. Това е въпрос, който не е дребен, не е локален и не е „рутинен“. Това е въпрос за това дали българската държава може да отнема политически права на граждани, включително на граждани на европейския съюз, чрез административна формалност, която не отчита реалния живот и действителното пребиваване, социалната, здравна, работоспособност и кредитна дейност на жив човек, който не е формално ангажиран с територията. Настоящият казус поставя основния дефект на съдебната практика, която влиза в пряко противоречие с пасивното избирателно право и европейското ни членство, за това е от съществено значение за изборния процес.

Внушава се, че „наличието на настоящ адрес в Ирландия“ автоматично означава липса на уседналост и следователно законно заличаване. Изборният кодекс не говори за „имал адресна регистрация“, а за „живял“. Двете понятия не са равнозначни. Адресната регистрация е административен факт, който може да бъде индикатор, но не е единствено доказателство и не е абсолютна презумпция за фактическо пребиваване. Именно затова по делото е поставен въпросът дали изборната администрация и съдът могат да ограничат пасивното избирателно право чрез механично прилагане на справка от ГРАО, без да се изследват реалните обстоятелства и без да се отчете приложимото право на Европейския съюз. Съдебната практика е възприела формалния подход, при становище на ГРАО и „дефиниция“ в преходните разпоредби на ИК могат да се зачеркната фундаментални човешки права!

Всичко това показва, че публикацията не отразява действителния характер на казуса и представя обществения дебат в силно изкривена светлина. Да се твърди, че съдът „е поставил точка“, когато има подадена касационна жалба с вх. № 2725/10.02.2026 г., когато има молба за спиране с вх. № 2729/10.02.2026 г. и когато има искане за преюдициално запитване до СЕС с вх. № 2728/10.02.2026 г., е не просто неточно, а подвеждащо.

Обществото има право да знае истината: спорът не е приключил, правните въпроси са сериозни, а заличаването на кандидат за изборна длъжност не е дребен административен епизод, а акт с потенциал да обезсмисли политическите права на гражданина. Затова и внушенията за „край“, „точка“ и „окончателност“ са недопустими, докато делото е висящо и предстои Върховният административен съд да се произнесе по същество, включително по поставените въпроси за приложимостта на правото на Европейския съюз.

Публикуваме и предхождащото официално прессъобщение от Административен съд – Варна:

Административен съд – Варна отхвърли жалбата по дело №342/2026 г. и потвърди Решение №147/30.01.2026 г. на Общинската избирателна комисия (ОИК) – Долни чифлик, потвърдено с  Решение №4421-МИ/03.02.2026 г. на Централна избирателна комисия (ЦИК), с което е заличена регистрацията на кандидат за кмет на кметство с. Венелин в частичните избори, насрочени за 22 февруари 2026 г.

В мотивите си съдът посочва, че оспореното решение на ОИК е прието, след като служебна проверка от ГД „ГРАО“ е установила, че кандидатът не отговаря на изискването за уседналост съгласно чл. 397, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК). Към релевантната дата – 22.08.2025 г., жалбоподателят е имал регистриран настоящ адрес в Република Ирландия, като промяната му с адрес в с. Венелин е заявена едва на 28.01.2026 г.

Съдът намира, че решението на ОИК – Долни чифлик е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при пълно спазване на административнопроизводствените правила. 

На това основание съдът реши, че жалбата е неоснователна, а оспорените решения на ОИК и ЦИК са законосъобразни и съответстват на целта на закона – гарантиране на легитимността на изборния процес.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от обявяването му.