Кадър: бТВ
На 11 февруари Православната църква отбелязва Власовден – ден за почит към свещеномъченик Власий и новомъченика Георги Софийски Нови. Празникът е дълбоко свързан с българските народни традиции, здравето на впрегатния добитък и вековни обреди, които се спазват и до днес.
Свещеномъченик Власий е епископ на град Севастия в област Кападокия, Мала Азия – днешния град Сивас в Източна Турция. Той изучавал медицина и като християнин лекувал безвъзмездно болните, проповядвайки любов към Бог и ближните.
По време на гоненията при император Диоклетиан градът почти опустял от християни. Свети Власий се укрил в пещера в планината, където животните били единствените свидетели на неговите молитви и пост. Грижата му към дивите зверове го превръща в техен закрилник, а и до днес той се почита като покровител на животните.
Свети Власий намира мъченическа смърт през 316 г. при император Лициний след тежки и жестоки изтезания.
Празникът е посветен на здравето на впрегатните животни, особено воловете. Според народните вярвания болестта, която засяга воловете, се нарича „влас“, от което идва и името на празника.
Във всяка къща стопанките приготвят два обредни хляба – св. Влас и св. Петка. Мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги извеждат на водопой.
Хлябовете се прекаждат в обора.
• От хляба „св. Влас“ се слага в храната на животните.
• От „св. Петка“ се раздава на съседите.
Стопанките набождат хлябовете на рогата на добитъка, а по време на водопоя стопаните натопяват краваите във водата, след което ги разчупват и дават на животните и на присъстващите мъже. Поздравяват се и всеки срещнат по пътя обратно към дома получава част от обредния хляб.
Тези ритуали се изпълняват за здравето на воловете и за предпазване от болестта „влас“. На този ден добитъкът не се впряга, за да не се натоварва.
Георги Софийски Нови се ражда в градеца Кратово (днес в Република Северна Македония) в края на XV век, в българско семейство. Израснал с дълбока вяра, грамотност и златарски занаят, той пристига в София, за да търси препитание след смъртта на баща си.
Мюсюлмани опитват да го принудят да приеме тяхната вяра, но 18-годишният Георги с разум и твърдост отбранява убежденията си. След отказа му насилствено да бъде потурчен, той е изправен пред съд и хвърлен в тъмница.
С духовна подкрепа от свещеника, при когото живеел, Георги не отстъпва от вярата си. На 11 февруари 1515 г. той е изгорен на клада на градския площад в София.
На Власовден имен ден празнуват:
Събуждането с усещане за умора, дори след пълноценен сън, е често срещан проблем в динамичното…
Световна тревога: нова смърт от вируса Нипа в Индия, Азия засилва контрола по летищата По…
Нови разкрития за случая край Околчица: МОН и училище „Космос“ с противоположни позиции Министърът на…
Лодка с мигранти се обърна край Турция: трима загинали и четирима в неизвестност Трима души…
Мъжът, подал сигнал срещу Иво Калушев за сексуални посегателства: „Страхувах се от него“ Първият ученик…
Комисията по здравеопазване не заседава днес – казусът "Св. Анна" остава без обсъждане засега Днес…
Leave a Comment