Президентът Йотова наложи вето върху промените в Изборния кодекс, които ограничават гласуването в чужбина
Държавният глава Илияна Йотова върна за ново обсъждане в Народното събрание ключови разпоредби от приетия на 5 февруари 2026 г. Закон за изменение на Изборния кодекс. Президентът изразява категорично несъгласие с промените, които въвеждат ограничение за броя на избирателните секции в държави извън Европейския съюз.
Какви са спорните промени в Изборния кодекс
Според приетите от парламента текстове се въвежда горна граница от 20 секции, които могат да бъдат образувани извън територията на дипломатическото и консулското представителство в държави извън ЕС, независимо от броя на подадените заявления за гласуване. Това ограничение е въведено само за страни, които не са членки на Европейския съюз.
За държавите членки на ЕС остава действащият режим – при подадени 40 заявления задължително се разкрива секция, а в определени случаи дори и когато броят на заявленията е по-малък. Секции се разкриват и на базата на броя на гласувалите на предходни избори в рамките на последните пет години.
Президентът: Промените нарушават конституционни права
„Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право“, пише в мотивите си президентът Йотова. Тя цитира решение на Конституционния съд, според което „държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин“.
Държавният глава подчертава, че конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване.
Умишлено създадени бариери пред българите извън ЕС
В мотивите си държавният глава посочва, че промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън Европейския съюз. Затрудненията могат да са свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, и с броя на тези, които действително могат да упражнят това право в рамките на изборния ден.
„Когато законодателят механично определя горна граница от 20 секции в държавите, които не са членки на ЕС, независимо от броя на подадените заявления за гласуване и когато е предварително известно, че на предходни избори в някои от тези държави са били образувани дори над 100 секции и са гласували много повече избиратели, отколкото могат да гласуват в 20 секции, неизбежно се налага заключението, че умишлено се създават бариери“, заявява Илияна Йотова.
Нарушение на принципа на равенство
Според президента с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, записан в Конституцията. Държавният глава изтъква, че различният правен режим за създаване на избирателни секции предпоставя различие във възможностите на българските граждани да упражнят правото си на глас и поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз.
„Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина“, припомня в мотивите си президентът. Тя подчертава, че гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституция, а държавата е длъжна да осигури това равенство и при упражняването на избирателното право.
Задължително гласуване – невъзможно за изпълнение
Йотова обръща внимание и на противоречието с принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс. Според нея български граждани, живеещи на територията на държави извън ЕС, ще бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят чл. 3, ал. 1 от ИК, с който се въвежда този принцип.
Опасност за общественото доверие в изборния процес
„Вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право“, изтъква Илияна Йотова.
В мотивите си държавният глава подчертава и опасността промените в Изборния кодекс допълнително да разклатят общественото доверие в почтеността на изборния процес. „Промените са и в противовес на нееднократно заявявания от представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани стремеж за оптимални усилия за повишаване на избирателната активност“, посочва президентът.
Промени набързо преди избори
Йотова критикува и факта, че промяната на правилата за образуване на секции извън страната е предприета непосредствено преди избори, без наличието на предварително обществено обсъждане и без задълбочен парламентарен дебат. Според нея това се отклонява от стандартите за предвидимост, стабилност и сигурност на изборното законодателство, произтичащи от принципа на правовата държава.
Какво следва
По изложените мотиви президентът Илияна Йотова упражнява правото си по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върне за ново обсъждане в Народното събрание § 1, § 2 и § 3 от Закона за изменение на Изборния кодекс, приет от парламента на 5 февруари 2026 година.
Народното събрание ще трябва да разгледа отново спорните текстове и да реши дали да ги приеме повторно или да ги промени в съответствие с възраженията на държавния глава. Високата избирателна активност е гарант за легитимност на избраните органи, а с приетите промени се затруднява упражняването правото на глас на български граждани, пребиваващи в държави извън ЕС, в които традиционно има по-голям интерес към участие в изборите.
