Чарлз Дарвин – 217 години от рождението на бащата на еволюционната теория

12 февруари – Ден на еволюцията: Как Чарлз Дарвин промени науката завинаги?

На 12 февруари целият свят отбелязва Деня на еволюцията – датата, на която през 1809 година се ражда Чарлз Дарвин, авторът на революционната книга „Произход на видовете“. Неговата теория за естествения отбор поставя основите на съвременната биология и дава логично обяснение на биоразнообразието на планетата.

Кой е Чарлз Дарвин и защо 12 февруари е Ден на еволюцията

Чарлз Дарвин е роден на 12 февруари 1809 година в град Шрюсбъри, графство Шропшър, Англия. Той е петото от шестте деца на заможното семейство на д-р Робърт и Сюзан Дарвин. Именно на тази дата е обявен Денят на еволюцията – в чест на учения, който даде на човечеството идеята за еволюцията на всички видове от общ прародител посредством процес, наречен естествен отбор.

Фактът, че еволюцията съществува, е приет от научната общност още докато Дарвин е жив. Днес неговата теория е в основата на съвременната еволюционна биология и предоставя единно логично обяснение на разнообразието на живота на Земята.

Пътят към великото откритие

Образование и ранни интереси

Дарвин развива интереса си към естествената история по време на следването си по медицина в университета в Единбург и по теология в Кеймбридж. Въпреки че баща му иска синът му да стане лекар, Чарлз е отегчен от медицината. След като става свидетел на операция на дете, той се отказва от обучението си без да завърши курса и започва да се паникьосва при вида на кръв.

Пътешествието с кораба „Бийгъл“

През 1831 година Дарвин се качва на борда на кораба „Бийгъл“ за петгодишно изследователско пътешествие. Основната цел е да се проучи бреговата линия на Южна Америка и да се начертаят по-добри карти на региона. По време на експедицията Дарвин прекарва голяма част от времето на сушата, събирайки проби от растения, животни, скали и вкаменелости от Бразилия, Аржентина, Чили и отдалечени острови като Галапагос.

Озадачен от географското разпространение на дивите животни и фосилите, които събира, Дарвин започва да изследва трансмутацията на видовете, което дава начало на неговата теория за естествения отбор през 1838 година.

„Произход на видовете“ – книгата, която промени света

Публикуването на революционната теория

Въпреки че обсъжда идеите си с естествоизпитатели, Дарвин се нуждае от време за задълбочено изследване. През 1858 година, докато дописва теорията си, Алфред Уолъс му праща екземпляр от свое есе, в което описва същата идея. Вследствие на това същата година Дарвин и Уолъс публикуват и двете теории в съвместна статия.

На 22 ноември 1859 година книгата на Дарвин „Произход на видовете“ (пълното заглавие е „Произход на видовете посредством естествен отбор, или запазването на облагодетелствани породи в борбата за живот“) излиза от печат в тираж от 1250 екземпляра, които са изчерпани още същия ден.

Основната теза на Дарвин

В началото на книгата Дарвин изказва своята теория:

„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.“

Единственият намек, който Дарвин прави за еволюцията на човека в тази книга, се заключава в сдържаното изказване „ще се хвърли светлина върху произхода на човека и неговата история“. По-късно той изследва еволюцията на човека и половия отбор в „Произходът на човека и половия отбор“, след това публикува „Изразяване на емоциите при човека и животните“.

10 любопитни факта за Чарлз Дарвин

1. Корените на гения

Дядото по бащина линия – лекарят Еразъм Дарвин възхвалва общите концепции за еволюцията и общия произход. През 1794 година издава книгата си „Зоономия“, в която излага радикална и силно противоречива идея, че един вид може да „трансмутира“ в друг. Дядото по майчина линия – Джосая Уеджууд е индустриалец и борец против робството.

2. Родителите

Майката – Сузана, е член на заможната английска фамилия Уеджууд. Всички я наричат „Суки“, а тя е много нежна и болнава дама. Бащата – Робърт, е лекар по професия с наистина внушителни размери. Тежи близо 150 кг, със силен характер, особено чувство на сарказъм, както и безкомпромисни, на моменти тиранични възгледи.

3. Раждането

Чарлз Робърт Дарвин е роден на 12 февруари 1809 година в имение с изглед към река Северн и средновековния пазарен град Шрюсбъри, Англия. Той е предпоследното от шестте деца на семейството. Има четири сестри и един брат.

4. Образованието

Сузана умира, когато Чарлз е на 8 години. Грижата и възпитанието се поемат изцяло от Робърт. Той държи синът му да последва неговата кариера и го записва да учи медицина в университета на Единбург. Чарлз обаче е отегчен от медицината и анатомията. Освен това, става свидетел на операция на дете.

Гледането на тази процедура толкова го травмира, че той се отказва от обучението си без да завърши курса. След две напразни години, Робърт праща сина си да учи теология в университета на Кеймбридж. Той не набляга на ученето, но успява да направи впечатление на един от професорите си, който го препоръчва за естественик при изследователското пътешествие на кораба „Бийгъл“.

5. Клубът на чревоугодниците

Докато е в Кеймбридж, Дарвин сформира „Клуб на чревоугодниците’ – седмично събиране на любители на храната, които ядат странни животни, непознати за човешкото небце. По време на пътуването си, Дарвин не само изучава природата и екзотичните животни, но е и страстен консуматор на тези животни. Храни се с ястреби, костенурки, игуани, щрауси, пуми и броненосци.

6. Пътешествието, което промени всичко

През 1831 година се качва на борда на кораба „Бийгъл“. Дарвин прекарва голяма част от пътуването на сушата, събирайки проби от растения, животни, скали и вкаменелости. Той изследва региони в Бразилия, Аржентина, Чили и отдалечени острови като Галапагос. Опакова всички намерени екземпляри в сандъци и ги праща обратно в Англия на борда на други кораби.

Проучванията на неговите проби и бележки от пътуването водят до множество научни открития. Събраните от него вкаменелости са споделени с палеонтолози и геолози, което води до напредък в разбирането на процесите, оформящи земната повърхност.

7. Болестите

Чарлз често страда от мъчително главоболие, сърцебиене, пристъпи на гадене, а в някои случаи и изтощение. Състоянието му се влошава и от безкрайното количество часове, които посвещава на работата си. Причината за тези негови неразположения остава неизвестна и опитите за лечение имат само мимолетен успех.

Състоянията му се проявяват до края на живота му. Твърди се, че те може би са в резултат на паразитно заболяване, известно като „болест на Шагас“ – тропическа болест, разпространявана най-често от летящи дървеници. Интересен факт е, че играе всяка вечер, в точно определен час, табла с жена си, за да лекува честите си главоболия.

8. Жената – рационален избор

Преди да се ожени, Чарлз съставя списък с плюсовете и минусите, които води след себе си това събитие. В графата „Жени се“ изброява всички предимства на брака сред които слага „деца“, „постоянен спътник“, „общуване“.

В графата „Не се жени“ поставя „свободата да ходи, където пожелае“, „загубата на време“ и „по-малко пари за книги“.

Плюсовете надделяват, а и той среща очарователната, интелигентна и културна Ема Уеджууд, която е негова братовчедка и е с девет месеца по-голяма. Женят се на 29 януари 1839 година. Двамата имат 10 деца, въпреки че три от тях умират, преди да навършат пълнолетие. Ученият е отдаден баща и необичайно внимателен към децата си.

9. Смъртта и признанието

Чарлз Дарвин умира на 19 април 1882 година. След смъртта му, приятелите и колегите му отправят искане пред високопоставени лица, ученият да бъде погребан в Уестминстърското абатство. Погребението му се състои на 26 април. Присъстват хиляди хора. Той става един от петимата нечленове на британското кралско семейство, на които през XIX век е оказана честта да бъдат погребани с държавни почести.

На 25-ия му рожден ден кръщават планина на негово име.

10. Извинението на църквата

През септември 2008 година, духовникът Малкълм Браун, отговарящ за връзките с обществеността на англиканската църква, привлича вниманието на света. Той публикува в сайта на духовната институция есе, в което се твърди, че църквата дължи официално извинение на Дарвин за първоначалната си осъдителна реакция по повод теорията му за еволюцията.

През 2022 година от Ватикана отдават заслуженото на учения с официалното становище, че Дарвиновата теория за еволюцията не противоречи на божествената доктрина за Сътворението.

Наследството на Дарвин

Въпреки вярванията, Чарлз Дарвин не е първосъздателят на теорията за еволюцията на видовете, защото доста учени са я застъпвали преди него, пише 10te.bg. Неговата голяма заслуга се крие в това, че той не само обяснява механизма на естествения подбор, а и представя многобройни убедителни доказателства в подкрепа на идеите си.

Книгата му „Произход на видовете“ внася коренни и революционни промени не само в биологията, но и в човешката мисъл изобщо. Днес теорията за естествения отбор е в основата на съвременната биология и продължава да вдъхновява учени по целия свят.

На 12 февруари, Денят на еволюцията, отдаваме почит на човека, който промени завинаги разбирането ни за живота на Земята и нашето място в природата.