„Дълбоко се грижим за вашето и нашето бъдеще“
В речта си на Мюнхенската конференция за сигурност държавният секретар на САЩ Марко Рубио постави фундаментален въпрос: не колко харчим за отбрана, а какво защитаваме. Според него армиите не се сражават за абстрактни принципи, а за народ, нация и начин на живот. Рубио призна „САЩ за дете на Европа“ и очерта Запада като уникална и обща цивилизация, изградена върху върховенството на закона, християнската традиция, културно наследство и историческата памет.
Речта бе призив към възстановяване на самочувствието и идентичността на трансатлантическия съюз, роден в контекста на Студената война и историческите кризи на XX век.
Догмата за свободна и неограничена търговия
Рубио отправи критика към пост-студеновойнната еуфория, според която либералната демокрация и глобалната търговия ще обезсилят националните интереси. Той определи тази визия като наивна и противоречаща на човешката природа и историческия опит.
По думите му догматичната свободна търговия е довела до деиндустриализация, изнасяне на работни места и зависимост от противници по критични вериги за доставки. Загубата на икономически суверенитет, според него, не е била неизбежна, а резултат от политически избори.
„Контролът на границите не е ксенофобия“
Миграцията бе определена като структурна криза, засягаща социалната сплотеност на западните общества. Рубио подчерта, че контролът върху националните граници е фундаментален акт на суверенитет, а не израз на омраза.
Той свърза темата с по-широката идея, че държавите трябва да възстановят способността си да определят собствената си икономическа, демографска и културна политика.
„Глобалният ред трябва да бъде реформиран“
С критика към ефективността на международните институции, включително Организация на обединените нации, Рубио заяви, че глобалният ред не бива да стои над жизненоважните интереси на нациите и че институциите трябва да бъдат реформирани, а не сляпо следвани.
Държавният секретар настоя за нов съюз между САЩ и Европа, основан не на страх и управление на упадък, а на реиндустриализация, технологично лидерство и стратегическа автономия.
Тази визия за „нов западен век“ е съюз от силни, суверенни държави, горди с наследството си и готови да оформят бъдещето.
