Увеличените такси за Босфора и Дарданелите удрят конкурентоспособността на българския морски сектор

Българските корабостроителници под натиск заради таксите на Турция и войната в Украйна

Черно море остава зона на повишено напрежение, в която всяко геополитическо сътресение – от военен конфликт до административно решение – влияе директно върху корабоплаването и българските морски компании. Повишените такси за преминаване през турските проливи, войната в Украйна и пренареждането на транспортните коридори създават тежка и непредвидима среда за сектора у нас.

Това коментира в предаването „Новият ден“ по Радио Варна капитан Александър Калчев, председател на Българската морска камара и изпълнителен директор на Параходство „Български морски флот“.

Петкратен скок на таксите променя сметките на корабособствениците

По думите на Калчев негативният ефект започва още през 2022 г., малко след началото на войната в Украйна, когато Турция увеличава петкратно таксите за преминаване през Босфора и Дарданелите.

Преди юли 2022 г. преминаването на 40-хилядотонен кораб е струвало около 10 000 долара. Днес цената достига 45–50 000 долара. Това е допълнителен разход, който корабособствениците внимателно калкулират, когато решават дали да влязат в Черно море, за да посетят кораборемонтен завод в България или Румъния, или да изберат алтернативи извън региона.

Според Калчев таксата вече формира близо 10% от стойността на ремонтната фактура. При кораб, който пристига празен, за да натовари 40 000 тона българско зърно, оскъпяването означава около 1 долар на тон – директен удар върху конкурентоспособността на българския износ.

Спор за съответствието с Конвенцията от Монтрьо

Турция аргументира увеличенията с нарасналите си разходи и с факта, че тарифите не са били актуализирани дълго време. Но капитан Калчев поставя под съмнение дали повишенията са съобразени с Конвенцията от Монтрьо (1936 г.), която урежда режима на преминаване през проливите.

Конвенцията допуска събиране на такси само за покриване на разходите, без реализиране на печалба. Освен това предвижда консултации с останалите държави членки при промени. Според Калчев такъв координиран подход не е бил приложен в достатъчна степен.

След първоначалния рязък скок последваха още няколко увеличения, този път в диапазона 5–10%, обвързани с инфлацията.

Военният риск в Черно море променя поведението на корабособствениците

Войната в Украйна навлиза в четвъртата си година и продължава да влияе пряко върху търговското корабоплаване. Много оператори вече възприемат Черно море като зона с повишен военен риск.

През последните месеци са регистрирани удари по търговски кораби, включително инциденти в близост до българските териториални води. Това поражда и въпроси за екологичната безопасност.

Военната несигурност води до драстичен ръст на застрахователните премии. Новите и по-скъпи кораби избягват региона, тъй като премията е процент от стойността на плавателния съд. В резултат в Черно море все по-често оперират по-стари кораби, които носят по-високи технически и екологични рискове.

Черно море може да загуби стратегическата си роля в международния транспорт

Капитан Калчев предупреждава, че Черно море рискува да загуби част от стратегическото си значение. Допълнителен фактор е развитието на коридора „Север–Юг“, който привлича инвестиции към гръцки пристанища като Александруполис.

Подобна инфраструктура може да превърне Северна Гърция в основен вход към Балканите, заобикаляйки българските пристанища и дори турските проливи. Това поставя Варна и Бургас пред реална заплаха от намаляване на тяхната атрактивност за международния морски трафик.