Актуално проучване: Нова политическа карта на България – кои партии влизат в парламента след скандала „Петрохан“
Пет политически формации биха влезли сигурно в Народното събрание, а още две балансират на прага на парламентарното представителство, ако избори се проведяха в средата на февруари 2026 година. Това показват резултатите от независимата ежемесечна изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“, проведена между 9 и 15 февруари сред 812 пълнолетни български граждани.
Партията на Румен Радев с най-висока подкрепа
Според данните от проучването, най-голяма е подкрепата за формацията на президента Румен Радев, която получава 33,3% от гласовете на решилите да участват в изборите. Това е значително предимство пред останалите политически сили в страната.
На второ място се нарежда ГЕРБ-СДС с 18,9% подкрепа, следвана от коалицията ПП-ДБ с 12,7%. ДПС-НН получава 10,7% от гласовете, докато „Възраждане“ събира 6,8% и заема петата позиция сред сигурните парламентарни формации.
Партии на прага на парламентарното представителство
Две политически сили се намират в критичната зона около четирипроцентовата бариера. МЕЧ получава 3,9% подкрепа, а БСП – 3,7%, което ги поставя в несигурна позиция относно парламентарното им представителство.
По-ниска подкрепа регистрират „Величие“ с 2,3%, ИТН с 2,1% и АПС с 1,9%. Останалите гласове се разпределят между други по-малки политически формации, допълват от агенция „Мяра“.
Избирателна активност и протестен вот
Декларираната избирателна активност е 51,5%, което означава възможност над три милиона български граждани да упражнят правото си на глас. Интересен е фактът, че 1,5% от всички заявили, че ще гласуват, ще изберат опцията „Не подкрепям никого“, което отразява наличието на протестен вот в обществото.
Методология на изследването
Социологическото проучване е проведено „лице в лице“ с използване на таблети между 9 и 15 февруари 2026 година. Изследването обхваща представителна извадка от 812 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 процентни пункта при 50% дялове, като 1% от цялата извадка се равнява на приблизително 54 000 души.
Важни контекстуални фактори
Социолозите от агенция „Мяра“ подчертават, че представените данни не са прогноза за изборен резултат, а моментна снимка на общественото мнение с много неизвестни. Теренното проучване е проведено по време на разгара на скандала „Петрохан“ и би могло само частично да отрази въздействието от избора на Крум Зарков за председател на БСП.
Политическата обстановка в България остава динамична, като резултатите от февруарското проучване на „Мяра“ предоставят актуална картина на електоралните нагласи в страната към средата на месеца.
Социологическото проучване е възложено, проведено и финансирано от „Мяра“ ЕООД.
