Правната комисия към Общинския съвет прие предложение да отпадне изискването за компенсаторно залесяване при премахване на бяла акация и айлант в общинските програми. Според вносителя резитбата им не следва да се компенсира, защото растенията били чужди и инвазивни. Това обаче не важи за градската територия, където има и немалко неприсъщи за региона, декоративни видове. Решението повдига не само екологични, но и сериозни въпроси относно как процедурно се променят условията за компенсаторно залесяване на градски дървета.
Необосновано, незаконно и непрофесионално
е отпадането на въпросната точка спорд Съюза на ландшафтните архитекти по отношение стопанисването на градската зелена система. Местното озеленяване е инфраструктура със екологичен, социален и здравен смисъл. Ако премахването на определени дървета е необходимо по експертни причини, компенсацията е минималният стандарт на отговорно управление.
Противоправно ли действа Правната комисия
Съгласно чл. 62 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), зелената система е задължителен елемент на териториалното устройство, който общините трябва да осигуряват и поддържат. Общият устройствен план структурира тази система, а принципите на закона изискват устойчиво и балансирано развитие. Премахването на компенсаторното залесяване отслабва механизма, който гарантира този баланс, и на практика подкопава стратегическите цели на устройственото планиране.
Законът за опазване на околната среда (ЗООС) въвежда принципите на превенция и устойчивост. Намаляването на дървесната покривка без компенсация може да се тълкува като влошаване на компонент „околна среда“, особено в контекста на качеството на въздуха, градския микроклимат и адаптацията към климатичните промени.
Европейският Регламент (ЕС) 2024/1991 относно възстановяването на природата поставя ясни цели за възстановяване на екосистемите, включително градските. Сред мерките изрично е посочено „увеличаване на градските зелени пространства с екологични характеристики“ .
Регламентът изисква липса на нетна загуба на градска зелена площ и дървесна покривка до 2030 г., както и последващо увеличаване. В този контекст всяко решение, което премахва компенсаторни механизми, влиза в противоречие с европейските ангажименти за опазване на околната среда.
Притеснителни процедурни практики
Становищата на Съюза на ландшафтните архитекти и на фондация „Гея“ не са сведени до знанието на членовете на комисията преди гласуването, а приложени след него, въпреки че са изпратени още в средата на януари. Експертните данни не са предоставени за разглеждане по време на заседанията под натиск на вносителя на предложението.
По време на заседанието, в точка от дневния ред представител на Съюза на ландшафтните архитекти имаше право за изказване. Вместо да бъде допуснат до експертното изказване, вносителят на предложението най-агресивно, грубо и неучтиво от трибуната отправи призив към „дамата да стане, да се представи … или да си стои и да замълчи от място“. Обсебването на дебата по темата от вносителя на предложението и агресивното му поведение изглеждаше несъвместимо с принципите на демократичния дебат и с уважението към професионалната експертиза.
А когато се засягат политики с дългосрочни последици за градската среда, прозрачността, уважението към експертните становища и откритият дебат са не по-малко важни от решенията на избраните от гражданите варненски управници.
