Местните нелегални сметища се увеличават

Епидемията от незаконни сметища в региона расте

Варна среща сериозни проблеми с увеличаващите се нерегламентирани сметища. От покрайнините на града до крайселските гори и дерета, регионът е осеян със стотици незаконни депа. Проблемът вече не е епизодичен, а е системен. Дебатът обаче често остава на повърхността: „Кой трябва да изчисти дерето?“, вместо „Как да не допуснем боклукът изобщо да стига до него?“.

В развитите общества отдавна са разбрали, че чистотата не е въпрос на манталитет, а на добре подредени стимули. Когато системата насърчава правилното поведение и наказва нарушението, резултатите са видими.

Строителният отпадък е големият боклук

Най-големият генератор на незаконни депа в региона не са пластмасовите бутилки, а строителните отпадъци. В условията на строителен бум, управлението на остатъчните материали често остава в сивия сектор. За да изхвърли законно тон строителен отпадък, фирма трябва да заплати такса и транспорт до специализирано депо. В стремежа към по-голяма печалба, мнозина избират по-евтиния вариант – близкото дере или изоставена кариера.

Парадоксът е, че гражданите плащат два пъти –      веднъж на фирмата за „извозване“ и втори път чрез общинските бюджети за почистване. Така обществото субсидира нарушението.

Европейски опит е за стимули и санкции

В Германия всяка пластмасова бутилка има депозитна стойност. Когато отпадъкът придобие цена, той престава да бъде боклук. Системата е саморегулираща се: дори някой да изхвърли бутилка, друг ще я вземе, за да получи депозита, който достига до 50 цента.

В Швейцария екоконтролът е строг – инспектори имат право да идентифицират нарушители чрез съдържанието на незаконно изхвърлени торби. Социалният натиск и високите глоби правят изхвърлянето на отпадък престъпление срещу общността.

Подобен подход би могъл да работи и у нас – депозит при строително разрешение, връщан само срещу документ от легалното депо би ограничил значително незаконните сметища.

Време е за системна промяна

Във Варна такса „смет“ се изчислява на база данъчна оценка, а не реално количество отпадък. Това създава несправедливости и демотивира разделното събиране. Докато глобите са по-ниски от печалбата от нарушението и контролът е формален, деретата ще бъдат по-привлекателни от депата.

Решението не е просто в почистването, а в затварянето на цикъла – от контрол върху строителните процеси до реално събиране на санкции. В противен случай красивата природа около Варна ще продължи да бъде жертва на краткосрочна икономия и дългосрочна безотговорност. Чистотата е въпрос не само на манталитет, а на системен контрол.