Произходът на мартениците: Легенди, древни вярвания и българският дух

Празникът на Баба Марта се празнува по нашите земи от хилядолетия и е дълбоко свързан с идването на пролетта, края на зимата и новото начало. Преданията за произхода на мартениците са многобройни – някои звучат като приказки, други имат исторически корени, но всички обединява познатият бял и червен усукан конец, който носим за здраве.

Корените на празника и древните традиции

Първи март е празникът на Баба Марта – образ от българския фолклор, чието начало се крие в езическата история на Балканите. В усуканите конци са вплетени елински и тракийски вярвания, които подчертават дългата традиция на този обичай.

Мартениците по света

Макар да се смятат за типично български символ, мартениците присъстват и в други балкански страни.

В Румъния украшението е познато като мърцишор, а подобни традиции се срещат в Молдова, Албания, Северна Македония, както и в части от Северна Гърция и Западните покрайнини.

Гръцките етнолози свързват обичая с древните земеделски култове на плодородието. В южната ни съседка местните понякога връзват вълнени конци на дясната ръка и левия крак.

Според румънските вярвания мартеницата идва от легендата за Баба Докия – образ на символичната смърт и прераждане на природата.

Символиката на цветовете

Червеното и бялото имат дълбоки значения в българската традиция.

• Червеното предпазва от уроки и символизира женското начало – кръвта, зачеването и раждането.

• Бялото е знак на здраве и щастие. Първоначално то олицетворява мъжкото начало и сила, но под влияние на християнството започва да се приема като символ на чистота и девственост.

Усукването на двата цвята събира в едно жизнената сила и развитието – началото на новия цикъл в природата.

Как се прави мартеница

Според традицията мартеницата винаги се усуква наляво. Невестите ги носят отдясно, докато момите – отляво.

Какво се прави с мартениците след носене

Мартениците никога не трябва да се хвърлят, защото се вярва, че така човек изхвърля късмета си. Затова те се закачат на разцъфнало овошка.

В някои части на страната мартениците се поставят под камък. След девет дни се проверява какво има под него – мравки вещаят богата година на овце, по-едри насекоми – сполука с едър добитък, а червеите – много коне.

Другаде ги хвърлят в реката, за да „върви по вода“ и да отнесе всичко лошо.

Мартениците и времето

На 1 март жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Не се тъче, не се вари, не се плете и не се работи в градината – за да се предпазят от гръм и лошо време.

Легендата за хан Аспарух и древния произход на мартениците

Според народни песни и предания появата на мартеницата се свързва с прабългарите. Историята разказва за Хуба – дъщерята на хан Кубрат – и гълъб, който донесъл бяло-червен конец на Аспарух.

В легендата нишката става символ на единството, след като белият край почервенява от кръвта на Баян. Аспарух завързал двата края и закичил войниците си с този свещен конец – знак, че българите трябва да останат свързани завинаги.

Оттогава на 1 март българите се окичват с мартеници за здраве, успех и радост.

Легенди и предания за Баба Марта

Историите за Баба Марта са многобройни и живописни. Една от тях твърди, че тя е сестра на Малък и Голям Сечко – януари и февруари. Когато се усмихне, времето е топло и слънчево; когато се разгневи – идват студ и снегове.

В едно предание млада невеста пренебрегва предупреждението на стария си свекър да не извежда овцете в планината. Разгневена от думите ѝ, Баба Марта предизвиква люта буря и младата жена се вкаменява заедно с овцете си.

Друга легенда е за козарка, която също не послушала мъжа си и изкарала стадото рано сутринта. Гневът на Баба Марта довел до буря, която превърнала жената и козите ѝ в камъни, от които по-късно потекла лековита вода.

Така се е запазил обичаят да се правят мартеници – за да бъде Баба Марта радостна, да не се сърди и да дарява хората с добрини.