Историята на защитника на Самарското знаме
В Алеята на опълченците във Военното гробище-музей в Добрич можем да открием името на един от 22-мата поборници от Шипка и защитник на Самарското знаме.
Идеята за създаването на Българското опълчение възниква след неуспеха на Априлско въстание. В последвалата Руско-турска война доброволците се включват активно в бойните действия.
„Няколко десетки са опълченците, свързани с Добруджа – родени в Северна и Южна Добруджа“, обясняват историци от Регионалния исторически музей в Добрич пред NOVA. Сред тях е и Петър Алексиев – роден през 1846 г. в село Хаджилар, Северна Добруджа (днес в Румъния), близо до Тулча.
Революционен комитет
Алексиев участва в един от революционните комитети на Левски, още преди войната. А след залавянето и обесването на Апостола, османските власти избиват членовете на комитета, като ПетърАлексиев остава жив по случайност, успявайки да обезвреди две заптиета и да избяга.
Доброволец в Българското опълчение
През 1877 г. Петър Алексиев постъпва доброволец в Българското опълчение – в Трета дружина на подполковник Калитин. В състава ѝ е и знаменната част, която носи Самарско знаме – един от най-свещените символи на българската свобода.
Още в началото император Александър II, както и останалата частот руското командване, подценява доброволците, смятайки ги за недостатъчно обучени, но боевете опровергават очакванията.
Защитник на Самарското знаме
По време на тежките сражения при Стара Загора Алексиев е сред защитниците на Самарското знаме. Според семейни предания, в критичен момент той успява да го укрие и съхрани. Битката е драматична – мнозина загиват, но знамето е спасено. Алексиев е тежко ранен и губи част от челюстта си. Изпратен е на лечение в Русия и оцелява въпреки тежките травми.
Къде живее Алексиев?
След подписването на Берлинския договор родното му място остава извън пределите на Княжество България. Той се установява в добричкото село Градини. Дълго време близките му го смятат за загинал и дори му правят символичен гроб, но три месеца по-късно той се завръща жив.
След войната, въпреки тежките си рани и обезобразеното лице, Петър Алексиев остава непримирим към несправедливостта. Когато в селото възниква напрежение срещу две турски семейства, той категорично се противопоставя на опитите за саморазправа.
Негови потомци разказват, че той напомня на съселяните си, че войната е свършила и мирните хора не бива да бъдат преследвани. Намесата му предотвратява насилие и показва, че за него честта и справедливостта стоят над омразата.
Петър Алексиев умира през 1908 г. В знак на признателност неговите потомци приемат фамилията Опълченови.
