Учени откриха мишки в Близкия Изток, които почти не стареят

Откритие в пустините на Близкия Изток: Златистата бодлива мишка – пустинният бозайник, който побеждава стареенето

Американски учени са открили в каменистите пустини на Близкия изток уникален вид мишки, които почти не проявяват типичните признаци на стареене. Това разкритие, публикувано в списание „Science Advances“, показва, че златистата бодлива мишка притежава биологични механизми, които могат да променят разбирането ни за стареенето и дълголетието.

Какво прави златистата бодлива мишка толкова уникална?

Изследователи от Йейлския университет подчертават, че този вид живее в дивата природа до пет години — шест до седем пъти по-дълго от обикновените мишки. Още по-впечатляващо е, че качеството на живот на животните не се влошава в напреднала възраст. Дори като възрастни те запазват активност, успешно търсят храна и се защитават от хищници.

Способност за регенерация без белези

Първата ключова особеност е способността на златистите бодливи мишки да лекуват кожни рани без образуване на белези — умение, което запазват и в старост. Това ги поставя сред много малкото бозайници, които притежават подобен регенеративен потенциал.

Тимусът не деградира с възрастта

При повечето гръбначни животни тимусът — орган, жизненоважен за имунната система — започва да намалява още в ранните години. При този вид обаче това не се случва.

Според професор Вишва Дип Диксит:

„Дори при много старите екземпляри тимусът остава структурно и функционално запазен.“

Памет и когнитивни способности без влошаване

Учените установяват и че възрастните мишки не показват изразено влошаване на паметта и способността си за учене — нещо рядко срещано при бозайници.

Генът клъстерин – възможен ключ към дълголетието

Изследването обръща особено внимание на мастната тъкан на мишките. С възрастта при повечето животни се засилва хроничното възпаление, но при този вид учените откриват повишена активност на гена, който кодира протеина клъстерин. Той подпомага отстраняването на увредени протеини, намалява възпалението и се свързва с по-дълъг живот при бозайниците.

Когато изследователите инжектират клъстерин на обикновени лабораторни мишки, се наблюдава забавяне на двигателния упадък и намаляване на хроничното възпаление. Подобни резултати са отчетени и в човешки имунни клетки.

Водещият автор Хи Хун Ким коментира:

„Смятаме, че клъстеринът е един от ключовите фактори за устойчивост към възрастовите изменения.“

Еволюцията като двигател на уникалните качества

Учените смятат, че начинът на живот и екологичната ниша на вида са подпомогнали развитието на тези способности. Златистите бодливи мишки:

• са активни през деня, което намалява риска от среща с нощни хищници;
  издържат на токсини;
• преживяват дълги периоди на глад, като намаляват енергийните си разходи;
  раждат по-развити малки;
• отглеждат потомството колективно, благодарение на няколко женски.

Всички тези адаптации увеличават шансовете за оцеляване и подпомагат естествения подбор да затвърди механизмите на здравословното стареене.

Възможно ли е тези механизми да съществуват и при човека?

Изследователите предполагат, че подобни метаболитни пътища може да са налични и при хората, но да са „изключени“. Ако бъде намерен безопасен начин за тяхното активиране — например чрез протеини като клъстерин — това може да доведе до ново поколение лекарства, които удължават живота и подобряват качеството му.