„Хемус“ и инфраструктурният дълг: Защо милиардите не стигнаха до терен?

АПИ 2020–2025: Милиарди по пътя, но малко реален напредък

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) остава най-големият публичен инвеститор в България. Между 2020 и 2025 г. през агенцията са разходвани над 12 млрд. лв., но ключовият въпрос продължава да стои без отговор: какво реално получи държавата срещу тези средства?

Ерата на турбуленция (2020–2023): Как се натрупа инфраструктурният дълг

Периодът започва с т.нар. фискална илюзия. През 2020 г. АПИ изразходва над 2,5 млрд. лв., основно за АМ „Хемус“ и трасето Видин–Ботевград, чрез масово използване на „ин хаус“ процедури и постановления на Министерския съвет, приети в последните седмици на годината.

Резултатът е тревожен:

• платени аванси за милиарди;
• договори без осигурено бъдещо финансиране;
• скрит дефицит, който излиза наяве през 2021 г.

След политическата промяна държавата открива дупка от 2,5 млрд. лв. по договори за текущ ремонт и поддръжка, възложени без обществени поръчки. Плащанията са спрени, секторът блокира, а АПИ дори остава без договори за зимно поддържане.

Следващият удар идва от инфлацията през 2022–2023 г. Цените на битума, стоманата и цимента скачат рязко, фирмите отказват да работят по стари тарифи, а държавата оцелява с удължителни бюджети. Напредъкът по „Хемус“ е почти нулев.

2025 г.: Пари има, но пътят още го няма

Годишният отчет за 2025 г. показва финансова стабилизация, но липса на инфраструктурен пробив.

Приходен пробив

• Тол такси: приблизително 763 млн. лв. (включително CO₂ компонент)
• Винетки: около 314 млн. лв.

Съотношението тежкотоварен/лек трафик достига над 2,5:1 – закъсняла, но правилна стъпка. Тол системата за първи път реално започва да издържа поддръжката на пътищата.

Разходен проблем

Общите разходи на АПИ за 2025 г. са около 2,44 млрд. лв.:

• 1,2 млрд. лв. за строителство и основни ремонти;
• 680 млн. лв. за текущо поддържане;
• над 100 млн. лв. за електронни системи.

Големият проблем е, че значителна част от тези пари покриват стари грешки, а не създават нови километри път.

АМ „Хемус“ – хроника на един провал

Въпреки стотиците милиони, реалният напредък е минимален:

• само един участък е напълно завършен;
• други са между 40% и 60% изпълнение;
• сложните съоръжения драматично изостават.

Причината не е липсата на средства, а моделът „ин хаус“, който блокира конкуренцията, позволи раздаване на аванси без достатъчен контрол и направи прекратяването на договори почти невъзможно. Новият реалистичен срок за завършване е 2028–2029 г., при продължаващо оскъпяване.

Индексацията – скритият данък

Методиката за индексация позволява увеличение от 50–70% на цените по стари договори. Така:

• с 1 млрд. лв. през 2025 г. се строи по-малко, отколкото с 1 млрд. през 2020 г.;
• бюджетът поема цената на забавянията от минали години.

Одитите: Контрол със закъснение

Докладите на Сметната палата за 2024–2025 г. показват известен напредък, но разкриват и:

• нарушения при обществени поръчки;
• ангажименти, близки до квази-държавен дълг;
• материали, изпратени до прокуратурата и АДФИ.

Изводът: Парите ги има, пътят изостава

АПИ през 2025 г. вече не е „касиčka без контрол“, но продължава да плаща сметките на миналото вместо да строи бъдещето. България има средства, но инфраструктурният напредък остава бавен.

Какво трябва да се промени

• Многогодишен бюджет, защитен от политически цикли;
• Пълна прозрачност на договори и плащания в реално време;
• По-евтина и по-ефективна тол система;
• Проектна готовност преди строителство, не след него.

Без тези мерки страната ще продължи да инвестира милиарди, но да се движи на първа предавка.