Колаж: "Нова Варна"
Минималната заплата в България може да достигне 704 евро още през следващата година, според Меморандума за социално-икономическото развитие на страната за периода 2026–2030 г., изготвен от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Според прогнозите на синдикалната организация до 2030 г. минималното възнаграждение може да надхвърли 1000 евро.
КНСБ е изпратила своите анализи и прогнози до политическите партии, които имат реален шанс да бъдат част от следващия парламент. Целта е синдикалните искания да бъдат обсъдени в диалог с политическите формации, а позициите им – представени пред членовете на КНСБ.
Синдикатът настоява доходите на българите да продължат да се приближават към средното ниво в Европейския съюз. Според техните прогнози до 2030 г. доходите на човек от населението, измерени чрез БВП по паритет на покупателната способност, трябва да достигнат 75% от средното за ЕС, при 66% в момента.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров обръща внимание, че заплатите в България също трябва да се увеличат – от сегашните 64% до 72% от средното ниво за ЕС.
Основен приоритет на синдиката е минималната заплата да продължи да расте и да достигне над 50% от средната за страната. Това следва директивата на ЕС за адекватни минимални възнаграждения и въвеждането на критерии, които гарантират тяхната реална адекватност.
По този модел минималната заплата трябва да се доближи до така наречената „заплата за издръжка“ – сумата, необходима за покриване на основните разходи на домакинствата. До 2030 г. тя трябва да достигне поне 80% от тази стойност.
КНСБ предлага и въвеждане на по-високи минимални възнаграждения за професии, изискващи средно и висше образование, както и за различните икономически сектори.
Прогнозите на КНСБ сочат, че догодина средната работна заплата ще нарасне с 12% – до 1627 евро. Минималната заплата се очаква да се увеличи от сегашните 620 евро на 704 евро, съобщава „Труд“.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов определя прогнозите за икономическото развитие като „умерени, но реалистични“. Очакванията са растежът постепенно да се забави от 3,5% през тази година до 2,8% през 2030 г.
Пламен Димитров подчертава, че сегашните нива на потребление – близо 76% от БВП – не са здравословни за икономиката. Макар вътрешното търсене да остава основен двигател през последните години, този модел не осигурява устойчиво развитие.
Във визията на КНСБ значителните инвестиции – както от частния сектор, така и чрез капиталовата програма на държавата – са решаващи за дългосрочния растеж.
Планът предвижда увеличаване на инвестициите от 21,4% до 25,7% от БВП.
Според разчетите на синдиката при ежегодно увеличение на разходите за заплати в публичния сектор с 10%, съчетано с ръст на инвестициите, бюджетният дефицит може постепенно да се свие като дял от БВП.
За да бъде постигнат този баланс, е необходимо увеличение на дела на икономиката, който се преразпределя през държавния бюджет. Това може да наложи промени в размера на някои данъци или осигуровки.
Екоактивисти срещу луксозен курорт в Албания: Защо протестиращите настояват за "нова държава" За 23-ти пореден…
Революция в портфейла: ЕЦБ планира въвеждането на дигиталното евро до 2029 г. Европейският съюз е…
Екзотичният син рак завладява Черно море: Деликатесът вече е на пазара в Бургас Екзотични раци…
Скандал с имитация на масло: Какво съдържаше продуктът, подведен под общ знаменател с немската марка?…
След сигнал за мъртва риба във Варненското езеро: Експерти разкриха причините за екоинцидента На 13…
Инвеститорът Олег Невзоров за комплекса "Баба Алино" край Варна: Имаме документи, разчитаме на истината Инвеститорът…
Leave a Comment