Днес е ден в памет спасението на българските евреи

Историческият акт на спасение

Днес, 10 март, отбелязваме 83 години откакто българското общество успява да предотврати депортацията на близо 50 000 български евреи към лагерите на смъртта.

В този решаващ момент гласът на съвестта се издига над страха и политическите обстоятелства. Българската Православна Църква, общественици, интелектуалци, политици и обикновени граждани се противопоставят на планираната депортация. Техните действия остават светъл пример за морална смелост в едни от най-мрачните години на Европа.

Сред ключовите фигури, които се противопоставят на депортацията, е Димитър Пешев, заместник-председател на Народното събрание. През 1943 г. той, заедно с 43 депутати, отправя протестно писмо до правителството, в което предупреждава, че честта на България е поставена на изпитание.

Държавници, духовници, интелектуалци защитават евреите

В защита на евреите се обявяват и редица общественици и писатели  – Елин Пелин, Елисавета Багряна, Тодор Влайков, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Людмил Стоянов и други интелектуалци.

Особено силна е ролята на духовниците. Пловдивският митрополит и бъдещ патриарх Кирил заявява, че ако евреите бъдат депортирани, той ще тръгне с тях. Подобна позиция заема и Софийският митрополит Стефан, който открито защитава еврейската общност.

Паметник във Варна отчита днешния ден, ролята на държавата ни и паметта на 6-те милиона жертви на Холокоста. 

В началото на 40-те се налагат редица ограничения на еврейските права, но не се стига до първоначално планираната депортация на българските евреи. Българското правителство използва аргумента, че евреите са необходими за трудова дейност като така отлага и предотвратява депортацията им.

Уроците на историята

На този ден обаче свеждаме глава и в памет на 11 343 евреи от Южна Тракия и Вардарска Македония, които са депортирани към лагерите на смъртта и не се завръщат. Тези територии тогава са под временна българска администрация, но жителите не получават българско гражданство, което ги прави уязвими.

Тяхната трагедия остава болезнена част от балканската обща история и ни напомня колко опасни могат да бъдат безразличието в обществото и реториката на омразата достигнала до Холокост.

Затова днес е време да се признават уроците на историята и примерите  за достойнството, човечността и смелостта да защитиш различния, дори когато това изисква отстъпки и кураж.