След смъртта на турист в Мальовица: Защо медицинските хеликоптери не успяват да реагират навреме?

44-годишен мъж е починал в неделя в района на Еленино езеро и местността Петлите в долината на Мальовица. Сигналът за инцидента е подаден около 13:00 часа, а екипите на въздушната спешна помощ са пристигнали на място около 15:02 часа. При кацането си те установяват, че мъжът вече е починал. Трагедията поставя отново на дневен ред въпроса за ефективността и готовността на системата за въздушна медицинска помощ в България.
Темата беше коментирана в ефира на „Здравей, България“, където председателят на Българската лавинна асоциация Красимир Стоянов сподели своите притеснения относно състоянието на системата и липсата на необходимата инфраструктура.

Според Стоянов в момента инфраструктурата за въздушна медицинска помощ у нас е силно ограничена. България разполага едва с две основни бази – в София и в Сливен, които обслужват сигналите от цялата страна.
„За да бъде системата ефективна, в страната трябва да има поне шест такива бази“, заяви той. По думите му всяка база трябва да разполага с по един хеликоптер, както и с две резервни машини, за да бъде гарантирана бързата реакция при спешни случаи.Към момента в България функционират три въздушни линейки – една в София и две в Сливен. В Долна Митрополия има още една машина, която обаче не се използва, което допълнително поставя въпроси за управлението на наличните ресурси.

Стоянов очертава и сериозен проблем, свързан с прозрачността. По думите му не е ясно кой точно управлява хеликоптерите, как се разпределят средствата и как се избират екипите.
„Прозрачността е първият стълб към подобряване на системата“, подчерта той. Според него в процеса трябва да се включат не само Министерството на здравеопазването и Министерството на туризма, но и Министерството на вътрешните работи. Само така страната може да постигне по-висока ефективност, повече спасени животи и повече успешни първични мисии при инциденти.

Стоянов даде пример с Швейцария, където спасителната авиация е световно призната за ефективност. Той разказа личен случай: неговият син е претърпял тежък инцидент по време на ски в Швейцария, а хеликоптерът е пристигнал само шест минути след подадения сигнал.
„Ако това се беше случило в България, вероятно щеше да бъде мъртъв или да загуби крак заради силната кръвозагуба“, каза той, подчертавайки необходимостта от реформа и инвестиции в системата у нас.

Трагичният инцидент в Рила за пореден път показва, че въздушната спешна помощ в България има сериозни структурни и организационни недостатъци. Липсата на достатъчно бази, ограничените ресурси, липсата на прозрачност и забавените реакции при инциденти поставят под въпрос ефективността на системата и безопасността на гражданите.
Спасители и доброволци настояват за незабавни мерки, които да гарантират по-бърза реакция в планината и при спешни случаи в труднодостъпни райони.