Жените в България печелят с 12% по-малко от мъжете, показват данните на Евростат
Разликата в доходите между половете в България остава осезаема. Според най-новите данни на Евростат, цитирани от Нова ТВ, жените у нас продължават да получават средно с 12% по-ниски заплати от мъжете, които извършват същата работа. Този процент е близък до средното за Европейския съюз – 11%. Докато в повечето държави членки разликата в заплащането устойчиво намалява през последните 15 години, в България тя варира.
Въпреки спада през последните години, страната ни все още изостава от тенденциите на ЕС. Любопитен факт е, че Люксембург е единствената държава, в която жените печелят повече от мъжете.
Заетост: мъжете отново водят
Средната заетост в ЕС продължава да е по-висока при мъжете – 81%, срещу 71% при жените. Разликата от 10 процентни пункта е почти двойно по-голяма в три държави: Италия, Гърция и Румъния. Финландия е единствената страна, в която разликата е под 1 пункт, което означава почти равен брой работещи мъже и жени.
В България разликата е 7 процентни пункта – по-добър резултат от средното за Европа, но все още показващ неравенство.
Жените във властта: под средното за ЕС
Когато става дума за участие в политиката, България все още изостава. В ЕС една трета от представителите в парламента и правителствата са жени. У нас обаче жените в Народното събрание са едва една четвърт, а в последното редовно правителство – малко над този дял.
Най-висок е процентът на жените във властта в скандинавските и прибалтийските държави, където почти половината политици са жени.
Жени мениджъри: България сред първите в Европа
Добрата новина е, че България се нарежда на пето място в ЕС по дял на жени на ръководни позиции. У нас те представляват над 40% от всички мениджъри – с 5% повече от средното за съюза. Най-голяма част от тях са на възраст до 39 години, което показва силно присъствие на млади жени в управлението на бизнеса.
Жените учени и инженери: България отново сред лидерите
Според Евростат България е пета в ЕС и по дял на жените, работещи като учени и инженери – над 47%. По този показател страната ни дели позицията си с Ирландия.
В Латвия дори има лек превес на жените в науката, макар и с едва 1%. В Дания делът на жените учени е почти равен на този на мъжете.
Интересен регионален акцент е Северна България – един от районите в Европа с най-висока концентрация на жени, занимаващи се с наука. На места техният брой надвишава този на мъжете.
Пример от Русе: жените в науката пробиват стени
От Русе идва вдъхновяващ пример – доц. Галина Иванова, заместник-ректор на Русенския университет, носител на президентска награда за принос към развитието на компютърните и информационните технологии.
Иванова споделя, че компютърното инженерство никога не е било строго мъжка професия:
„Когато аз се обучавах, бяхме почти наравно мъже и жени. Но през последните години се наблюдава тенденция все по-малко момичета да избират инженерни специалности.“
Кариерата ѝ се развива изцяло в университета, където успешно съчетава научна работа, административни отговорности и семейство.
„Имаме две деца със съпруга ми. Благодарение на подкрепата на семействата успяваме да съчетаваме професионалната реализация и семейните задължения“, казва тя.
В момента Иванова активно работи и с чуждестранни студенти:
„Този месец посрещаме над 70 студента от над 14 държави. Интересно е да се работи в динамична, мултикултурна среда.“
Статистиката показва, че въпреки разликите в заплащането, жените в България имат силни позиции в науката и управлението. Предизвикателства остават, но примери като този в Русе показват, че промяната е възможна и вече е в ход.
