Риск за 86 млн. евро: Хеликоптерите пристигат, но базите закъсняват — здравното министерство въвежда спешни мерки
Служебният здравен министър доц. Михаил Околийски предупреди за сериозно изоставане при изграждането на базите за медицинските хеликоптери. На пресконференция, посветена на напредъка по проекта за медицинските хеликоптери, той заяви, че системата за въздушна спешна помощ у нас среща значителни предизвикателства заради забавяне в изграждането на необходимата инфраструктура.
Какво включва инвестицията по ПВУ?
Инвестицията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) включва два основни компонента:
- доставка на общо осем медицински хеликоптера;
- изграждане на шест постоянни оперативни бази, които трябва да осигурят логистиката и организацията на системата за въздушна спешна помощ.
Целта е да се изгради ефективна национална система за бърз достъп до медицинска помощ при спешни случаи.
Риск от загуба на европейско финансиране и спешни мерки
Министър Околийски предупреди, че забавянето при изграждането на базите създава риск цялата инвестиция да бъде компрометирана. При неизпълнение в срок страната може да загуби европейско финансиране — 6,3 млн. евро за базите и над 80 млн. евро за хеликоптерите. Затова се предприемат спешни мерки, обсъдени с финансовия министър: средствата, предвидени по ПВУ за базите, да бъдат извадени от Плана и държавата да поеме тяхното финансиране. По този начин се цели да не се налага изплащане на 80 млн. евро и да се запази финансирането за хеликоптерите.
Какво е доставено и къде ще оперират хеликоптерите?
Министърът уточни статуса на доставките:
- един хеликоптер е осигурен по оперативна програма „Региони в растеж“;
- четири са доставени по Плана за възстановяване и устойчивост;
- още три се очаква да пристигнат до юни 2026 г.
Машините са разпределени между София, Сливен, Долна Митрополия и Балчик.
Проблемите с базите — административни и инфраструктурни пречки
Въпреки доставките, най-големият проблем остава изграждането на базите — тяхното домуване и оперативна готовност. Околийски подчерта, че на този етап има значително изоставане. Част от процедурите са все още в административна подготовка; за някои бази липсват издадени разрешения за строеж, а за една локация дори не е осигурен терен.
Състоянието по локации
Етапът на подготовка е различен за отделните бази:
- Сливен: издадено разрешение за строеж;
- Габровница (монташко село): само виза за проектиране;
- Руховци: ситуацията е подобна на Габровница;
- Долна Митрополия: предстои издаване на разрешение за строеж;
- Пловдив: има виза за проектиране;
- София (главна база): трябва да бъде изградена върху имот на „Гранична полиция“, процедурата по предоставянето на терена все още не е приключила.
Околийски представи и снимки на част от терените, посочвайки, че инфраструктурата на някои от тях е силно компрометирана. Като пример той даде лошото състояние на пътя към базата в Габровница, което поставя под въпрос достъпността и логистиката.
Практически въпроси и времеви натиск
Забавянето поражда практически проблеми: как ще се осигури транспортът на персонала, как ще бъдат мотивирани медицинските екипи да работят на отдалечени локации и как ще бъде организирано ежедневното функциониране на базите.
Околийски напомни, че времето за изпълнение е ограничено, тъй като ПВУ приключва през 2026 г. Удължаване на сроковете не се предвижда и всички дейности трябва да бъдат завършени до лятото на 2026 г.
Заключение — оптимизъм за хеликоптерите, безпокойство за базите
„По отношение на самите хеликоптери ситуацията е оптимистична – те са налични или предстои да бъдат доставени. Но при базите положението е притеснително и това създава реален риск за целия проект“, заяви доц. Михаил Околийски. Забавянето в изграждането на базите остава ключово предизвикателство за функционирането на националната система за въздушна спешна помощ и за опазване на европейското финансиране.
