Често чуваме съвети за „почивка“ на мозъка, особено в забързаното ежедневие. Но според водещи специалисти, това разбиране е погрешно и дори вредно. Проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по неврология към Първа МБАЛ в град София, категорично заявява, че мозъкът не трябва да „почива“, тъй като състоянието на бездействие води до летаргия и отслабване на функциите му.
Защо мозъкът се нуждае от непрекъснат приток на кръв?
От анатомична и функционална гледна точка, нашият мозък е орган, който изисква постоянен приток на кръв. С кръвта той получава жизненоважни вещества, които са от съществено значение за неговата работа. Когато мозъкът е лишен от този постоянен поток, неговите процеси се забавят, което може да доведе до състояния, близки до летаргия.
Ролята на съня за паметта
Проф. Масларов обяснява, че сънят не е време за „почивка“ на мозъка в буквалния смисъл, а по-скоро критичен период за обработка и консолидиране на информацията. По време на сън мозъкът осмисля, преработва и подрежда всичко, което сме преживели през деня.
„Образно казано, тя се подрежда в чекмеджетата на дълговременната памет. И в момента, в който ние имаме нужда да я извадим, е важно да знаем къде е поставена“, посочва проф. Масларов.
Този процес е ключов за ефективното функциониране на дългосрочната памет и способността ни да извличаме необходимата информация, когато ни е нужна.
Поставяйте задачи на мозъка си!
Експертът подчертава, че за да поддържаме мозъка си активен и в добра форма, трябва непрекъснато да му поставяме задачи.
„Не трябва да оставяме мозъка да „почива“, защото това води до едно летаргично състояние, което в никакъв случай не е полезно за нас“, категоричен е проф. Масларов.
Той добавя, че колкото по-трудни и стимулиращи са тези задачи, толкова по-добре за мозъка. Физическата активност, ученето на нови умения, решаването на пъзели и предизвикателни проблеми са отлични начини да поддържаме ума си във върхова форма.
Грижа за мозъка от средна възраст нататък
Професор Масларов акцентира и върху важността на превенцията на мозъчно-съдови заболявания, особено от средна и по-напреднала възраст.
„Мозъкът и тялото имат биологична възраст, имат и календарна. Тези две възрасти не съвпадат. Това, което трябва да правим още от средна и по-напреднала възраст, е да оценим рисковите фактори за развитие на атеросклероза, респективно на мозъчно-съдови заболявания“, обяснява той.
