Бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ГЕРБ-СДС, Даниел Митов, коментира пред БНР своето отсъствие от публичното пространство по време на разследването на бруталното шесторно убийство, известно като случая „Петрохан-Околчица“. Той защити позицията си, че министър на вътрешните работи не трябва да коментира такива случаи, за да не политизира и предрешава хода на разследването.
Разследващите – първата инстанция за информация
Митов обясни, че е получил информацията за случая единствено чрез брифингите, провеждани от разследващите органи. „Затова предпочетохме да изкараме на преден план разследващите каквото е откритото и какви са фактите“, заяви той.
Въпроси към Ивайло Мирчев и ПП-ДБ
Бившият министър изрази недоумение защо Ивайло Мирчев го е търсил активно по време на разследването, а сега не отправя запитвания към настоящия служебен министър на вътрешните работи, Емил Дечев.
„Аз се чудя защо г-н Ивайло Мирчев ме търсеше, а сега защо не търси сегашния служебен министър на вътрешните работи Емил Дечев“, попита Митов.
Той добави, че реакцията на ПП-ДБ е била предвидима, което е наложило неговото дистанциране от публичните коментари. „Нямаше как да се очаква друго от ПП-ДБ да имат такава реакция и заради това не съм се появил аз. Затова шефът на полицията излезе и каза, че се работи по всички версии“, коментира Митов.
НПО-тата и границата на влияние
Даниел Митов засегна и темата за неправителствените организации (НПО), като подчерта тяхната важност за демократичната държава. В същото време обаче той отправи предупреждение за необходимостта от спазване на „тънката граница“, за да не се стигне до създаването на „паралелна НПО държава“.
„Важни са НПО-тата за една демократична държава, но не трябва да се прекрачва тънката граница“, категоричен бе Митов.
Той настоя, че законодателството и обществено-политическите сензори трябва да се адаптират, за да се предотвратят „паралелни активистки структури“, които биха могли да управляват държавата нелегитимно.
„Затворени общества“ и елементи на секта
Митов описа тези „затворени общества“ като такива, които придобиват елементи на секта, представляващи смесица между различни учения, а не чист духовен път. „Тези затворени общества добиват елементи на секта. Ние в случая не говорим за чист будизъм, а смесица между определени учения“, заяви той.
