Варненският апелативен съд потвърди отказ за екстрадиция към Република Корея на гражданка на Германия и Хърватия
Варненският апелативен съд потвърди отказа на Окръжния съд във Варна да екстрадира чужда гражданка, издирвана по молба на Министерството на правосъдието на Република Корея за наказателно преследване, свързано с трафик на психотропни вещества.
Какви са фактите по делото
От материалите по делото става ясно, че на 06.07.2025 г. Ана Ш., заедно с друга жена, опитали да внесат незаконно в Република Корея 20 пакета метамфетамин с общо тегло над 39,8 кг. На летище в южнокорейски град двете оставили на лентата за получаване на багаж чекираните на тяхно име куфари и напуснали страната. Прокуратурата в Южна Корея е започнала разследване, а Районният съд в гр. Сувон издал заповед за арест. 23-годишната жена била обявена първо за национално, а впоследствие и за международно издирване. Търсената гражданка на Германия и Хърватия била установена на Летище Варна.
Процедурни действия и запитвания към страни от ЕС
Предвид гражданството на исканото лице от държави членки на ЕС, Варненският окръжен съд е отправил запитване до властите в Германия и Хърватия дали биха издали Европейска заповед за арест (ЕЗА). Хърватската прокуратура е поискала допълнителна документация от корейските власти с оглед евентуално издаване на ЕЗА.
Причини за отхвърляне на екстрадицията
Делото пред Апелативния съд – Варна бе образувано след депозиран протест от Окръжната прокуратура. В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура заяви, че не поддържа протеста, тъй като има основания за отказ на екстрадицията. Сред доводите бе инициираното разследване в страна от ЕС, чиито гражданин е исканото лице. Адвокатът на Ана Ш. също помоли решението на първата инстанция да бъде потвърдено.
Въззивният състав отбелязва липсата на получени законови разпоредби за правната квалификация на деянието. Съществуват неясноти дали е имало „сговор“ между двете лица, дали престъплението е довършено или е в стадий на опит, или пък става въпрос за доброволен отказ от довършване. Поради тези неясноти не може да се прецени дали е изпълнено изискването престъплението да е наказуемо и по българския закон.
Правни аргументи и практиката на Съда на ЕС
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, когато държава-членка получи искане за екстрадиция към трета държава по отношение на гражданин на друга страна членка, тя следва да гарантира защита, еквивалентна на тази, която предоставя на собствените си граждани. Различното третиране би довело до ограничаване на правото на свободно движение на гражданите на ЕС и би противоречало на принципа на недискриминация по гражданство.
Предприетите от Хърватия действия по образуване на наказателно производство показват реална възможност за осъществяване на наказателно преследване в държава членка на ЕС. Съдът констатира, че има достатъчни гаранции, че отказът на екстрадицията няма да остави безнаказано исканото лице за стореното от него.
Решението и последствията за заподозрената
Това са част от мотивите, с които въззивната инстанция потвърди извода, че екстрадицията не следва да бъде допусната. Тъй като решението на Апелативен съд – Варна е окончателно, бяха отменени мярката за неотклонение „задържане под стража“ и наложената забрана за напускане пределите на Република България.
Какво следва оттук нататък
Действията на Хърватия и евентуалните последващи процедури в рамките на ЕС ще определят дали търсеното лице ще бъде подложено на наказателно преследване в държава членка. Решението на Варненския апелативен съд поставя акцент върху необходимостта от ясна правна квалификация и гаранции за защита на правата на гражданите на ЕС при молби за екстрадиция към трети държави.
