Независимо от глобалната си популярност, самоличността на тайнствения художник Банкси дълго време остава загадка. През годините се появяват множество теории, но една от най-разпространените твърди, че зад псевдонима стои човек на име Робин Гънингам. Според изследвания и журналистически разследвания той е роден в Бристол и по-късно е променил името си на Дейвид Джоунес. Макар тези твърдения никога да не са официално потвърдени, те подхранват мистиката около фигурата на артиста.
Изкуството на Банкси провокативно, социално ангажирано и винаги насочено срещу установения ред. От 2000 г. насам той създава стотици стенописи в градове като Лондон, Ню Йорк, Витлеем и Лос Анджелис, превръщайки обикновените градски пространства в сцена за критика към войната, капитализма, властта и социалната несправедливост.
Ранните му творби, като „Момичето с балона“ и „Прегрущащ бомбите“, въвеждат характерния му стил – използване на шаблони, силни визуални контрасти и дълбоко символично съдържание. През годините Банкси разширява темите си, включвайки глобални проблеми като климатичните промени, миграцията и социалното неравенство. Неговите стенописи често се появяват изненадващо, без разрешение, и изчезват също толкова бързо – премахнати, унищожени или продадени.
Особено активен период е десетилетието след 2010 г., когато художникът реагира на събития като Брексит, войната в Украйна, Палестина и пандемията от COVID-19. През 2020 г. например той създава творби в лондонското метро, насочени към носенето на маски, а през 2022 г. рисува в разрушени сгради в Украйна, изразявайки подкрепа към засегнатите. В по-новите си работи, като тези от 2024 и 2025 г., Banksy използва животински образи и детски фигури, за да изрази тревоги за бъдещето и загубата на невинност.
Тя позволява на изкуството му да говори само за себе си, без да бъде обвързано с личността зад него. В свят, в който авторството често е по-важно от съдържанието, Banksy обръща този модел – той поставя идеята над автора.
Днес неговите творби са едновременно акт на бунт и обект на търговия, продавани за милиони, въпреки че често започват като нелегални графити. Това противоречие е в сърцето на неговото изкуство с критика към една системата, към която в крайна сметка той принадлежи.
