Трагични данни за пътната безопасност до 21 февруари 2026 г.
От началото на 2026 г. до 21 февруари са загинали 80 души при пътнотранспортни произшествия – средно по 1,5 на ден, с двама повече спрямо същия период през 2024 г.
Контролът чрез средна скорост – символична мярка
Главното „оръжие“ на правителството, според Инстистута за пътна безопасност – контролът чрез средна скорост – се оказа символично. От въвеждането ѝ на 7 септември до края на 2025 г. са издадени едва 1 198 електронни фиша, или около 10 нарушители на ден, вместо „хиляди“, както се обещаваше в пропагандата.
Очаквания срещу реалност
Вместо масов контрол и значимо въздействие върху поведението на водачите, регистрираните бройки показват ограничен ефект. Малкият брой електронни фишове контрастира с обещанията за мащабни мерки за безопасност.
Рекордни нарушения и глоби през 2025 г., без видим ефект върху безопасността
През 2025 г. МВР е регистрирало рекордните 3 151 021 нарушения – средно 8 630 на ден, с наложени глоби над 300 млн. лв. На практика обаче тези огромни цифри не се отразяват на безопасността на пътищата.
Парите не значат задължително по-безопасни пътища
Високият брой нарушения и солидните суми от глоби не водят автоматично до намаление на тежките инциденти. Данните за загинали през първите седмици на 2026 г. свидетелстват за това несъответствие.
Липса на корективни мерки след смяна на управлението
Един месец след встъпването си в служебно управление не са предприети коригиращи мерки. Това означава, че през 2026 г. България вероятно ще остане сред най-опасните за движение по пътищата страни в ЕС, въпреки шумната пропаганда и обещанията за „строг контрол“.
Какво следва?
Без ясен и ефективен набор от действия, комбиниращ контрол, образование и инфраструктурни подобрения, рисковете за пътната безопасност остават високи. Настоящите данни поставят под въпрос ефективността на прилаганите мерки и призовават за спешна преоценка.
