Министерският съвет сезира КС заради задължението да внесе закон за присъединяване към „Съвета за мир“
Кабинетът сезира Конституционния съд заради решението на Народното събрание от 13 март 2026 г., с което правителството беше задължено да внесе в парламента проект на Закон за ратифициране на присъединяването на България като държава-основателка към Устава на Съвета за мир — организация, създадена по инициатива на САЩ.
Какво съдържа жалбата на Министерския съвет
В мотивите на правителството се посочва, че решението на Народното събрание противоречи на принципа на правовата държава и на принципа на разделение на властите. Според жалбата се накърнява правомощието на Министерския съвет да осъществява вътрешната и външната политика на страната съгласно Конституцията и законите, което налага сезиране на Конституционния съд.
Претенциите за нарушено разделение на властите
В документа се подчертава, че с накърняване правомощията на Министерския съвет законодателят иззема компетентност на орган на изпълнителната власт. Това, според кабинета, е пряко нарушение на принципа на разделение на властите.
Ролята на изпълнителната власт при международни договори
В мотивите е изложено, че процедурата за сключване на международни договори е ясно регламентирана в законодателството и тези дейности са изцяло в компетенциите на изпълнителната власт. Народното събрание може единствено да приеме или да отхвърли окончателния закон за ратификацията, посочва още жалбата.
Какво означава това за хода на ратификацията
Сезирайки Конституционния съд, Министерският съвет търси преценка дали решението на парламента е законно и съвместимо с Конституцията. Оттук следва, че въпросът за внасянето на проектозакона и възможната му ратификация ще зависят от заключението на Конституционния съд и от последващите конституционни процедури.
Защо е важно за публичния дебат
Този случай повдига ключови въпроси за разделение на властите, компетенции при сключване на международни договори и ролята на парламента спрямо изпълнителната власт. Решението на Конституционния съд може да създаде прецедент относно границите между законодателна инициатива и изпълнителни правомощия при международни ангажименти.
