Научен пробив: Българи откриха свръхземя

Новата свръхземя GJ 1137c и дългосрочната звездна активност — пробив за EXO-RESTART

Българската група за търсене на екзопланети в проекта EXO-RESTART към катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ съобщава за значимо научно откритие: новооткрита свръхземя в системата на звездата GJ 1137 (известна като Макондо). Резултатите са приети за публикуване в списание Astronomy & Astrophysics. Водещ автор е д-р-студент Деница Стоева, съобщава БТА.

Какво точно откриха българските учени?

Новата свръхземя GJ 1137c

Международен екип с водещ принос от България откри втора екзопланета в системата на GJ 1137 — GJ 1137c. Тя е свръхземя с орбитален период 9,4 дни и маса над 5 пъти тази на Земята. Свръхземите са по-големи от Земята, но значително по-малки от Нептун — клас планети без аналог в Слънчевата система, което прави откритието особено значимо.

Подобрени параметри на вече известната GJ 1137b

Екипът е преизчислил масата на вече известната екзопланета GJ 1137b — от 0,37 на 0,45 пъти масата на Юпитер (около 20% по-масивна от предишната оценка). Първоначалното откритие на GJ 1137b датира от 2005 г. и е направено чрез метода на лъчевите скорости от екипа на д-р Кристоф Ловис.

Как е направено откритието?

Дългосрочни наблюдения с HARPS

Откритието е възможно благодарение на дългосрочни наблюдения с високопрецизния спектрограф HARPS, монтиран на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO) в Ла Сийя, Чили. Данните за GJ 1137 обхващат периода 2004–2017 г. и включват 140 прецизни измервания на лъчевите скорости на звездата.

Значението на анализa на звездната активност

Учените са анализирали дългопериодичната магнитна активност на звездата и са комбинирали индикатори за звездна активност с измерванията на лъчевите скорости. Това е позволило ясно да се разграничат сигналите, породени от звездната „пулсация“ и тези, причинени от екзопланети. Изследването подчертава, че дългопериодична магнитна активност не е уникална за Слънцето и че внимателният анализ на активността е ключов, за да не се бъркат звездни цикли с планетарни сигнали.

Научни и практически последствия

Защо откритието е важно?

Откриването на GJ 1137c добавя нов пример за свръхземя в близка до нас звездна система (91 светлинни години). Това помага за разширяване на нашето разбиране за разпространението и характеристиките на планети извън Слънчевата система, особено за класове, които нямат аналог у нас.

Поуки за бъдещи изследвания

Работата показва, че продължителните наблюдения и комбинирането на различни индикатори са от решаващо значение за надеждното откриване на екзопланети. Това е ценен урок за астрономите, търсещи и изучаващи планети извън Слънчевата система.

Кой стои зад изследването и финансиране

Водещ автор е Деница Стоева, докторант в катедра „Астрономия“ на Софийския университет. Сред съавторите е и Атанас Стефанов, докторант в Института по астрофизика на Канарските острови. Проектът EXO-RESTART (EXOplanetary dynamics and stability: Reverse Engineering of STable multiplanetary ARchitecTures) финансира работата чрез договор КП-06-ДВ/5 от 15.12.2021 г. с Фонд „Научни изследвания“ по Национална научна програма „ВИХРЕН-2021“. Ръководител на проекта е д-р Трифон Трифонов.

Контекст и исторически данни

GJ 1137 (Макондо) е по-малка и по-хладна звезда от Слънцето, част от южното съзвездие Помпа. Името „Макондо“ е вдъхновено от творчеството на Габриел Гарсия Маркес. Първото откриване на планета в тази система през 2005 г. използва само 16 измервания и води до идентифицирането на GJ 1137b като „топъл Сатурн“ с орбитален период около 145 дни.

Заключение

Откритието на GJ 1137c е важна стъпка за българската астрономия и международната екзопланетна наука. То демонстрира ефективността на дългосрочните наблюдения и внимателния анализ на звездната активност при търсенето на планети извън Слънчевата система. Публикацията в Astronomy & Astrophysics и подкрепата от EXO-RESTART и Фонд „Научни изследвания“ подчертават значимостта на този принос.