Онкоболна плати 7 000 лв. в частна болница въпреки, че интервенцията е по НЗОК — какво не е наред?

Случаят с пациентка, която е платила повече от 7 000 лв. за болнично лечение, въпреки че интервенцията е покрита от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), отново повдига въпроса: искат ли болниците пари за дейности, които здравната каса вече заплаща? По данни и публикации на бТВ, за миналата година в централата на НЗОК са постъпили десетки жалби по подобни случаи.

Каква е картината в България — високите доплащания

Години наред България е на първо място в ЕС по проценти доплащане от джоба на пациентите — над 35%, което е повече от два пъти над средното за Европейския съюз (14,9%). Според различни анализи най-голям дял от тези разходи се пада на лекарства и консумативи. Значителна част от денталната помощ също остава извън покритието на НЗОК, а в болничната помощ често се налагат плащания за избор на екип, консумативи и други материали.

Къде е границата между допустимото и неправомерното доплащане?

Част от доплащанията са регламентирани и допустими по закон. Но има множество случаи, когато пациентите са задължавани да доплащат за дейности, лекарства или консумативи, които всъщност са включени в клиничната пътека и са платени от касата. Такова двойно плащане противоречи на принципа, че пациентът вече е заплатил чрез здравните си вноски.

Какво показа справката на НЗОК за нарушенията

Само през миналата година, при 59 проверки, Централното управление на НЗОК е установило, че лечебни заведения неправомерно са искали пари от пациенти. Установените нарушения са свързани с медицинска дейност, изследвания, лекарства, упойки, медицински изделия и консумативи — всички включени в клиничната пътека и заплатени от касата. Има и случаи на неправомерно искане за плащане при „избор на екип“, когато изборът не е бил направен от пациента, но от него е изискана допълнителна такса.

За всяко нарушение са налагани глоби между 200 и 500 лв. Общо санкциите за 2025 г. възлизат на 171 460 лв. Това прави впечатление, защото размерът на глобите не е особено голям на фона на сумите, които пациентите са принуждавани да плащат.

Как да разберете дали дадена дейност е платена от НЗОК

Информацията за това кои дейности и консумативи са покрити от касата съществува, но е разпилена в различни нормативни документи. Основни източници са Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, Националният рамков договор и ценоразписите на болниците. Това прави задачата трудна за обикновения пациент, който трябва да „сглоби пъзела“ сам.

Пациентите трябва особено да внимават, когато не получат ясно обяснение какво плащат предварително и им се казва фрази като: „Подпишете тук, после ще обясним“, „Всички плащат това“, „Докторът ще ви каже повече“ или „Това е пакетна цена“. В такива ситуации е добре да поискат писмено разяснение и документ, посочващ конкретните плащания.

Историята на една пациентка: плаща над 7 000 лв. в частна болница

Жена с онкологично заболяване е била оперирана през август в частната болница „Софиямед“. Въпреки че лечението е покрито от НЗОК, тя е платила около 7 000 лв. (към фактурите за консумативи, упойка и „консултация“). Поради лични причини пациентката иска самоличността ѝ да не бъде разкрита пред семейството.

Историята започва при съмнения за тумор в бъбрека и последваща договорена робот-асистирана операция. Медицинска сестра в болницата ѝ казала, че за приемане е необходимо направление от личния лекар, но и тихо посъветвала пациентката „да приготви 7 хиляди лева“. Личният лекар и самата НЗОК обяснили, че лечението е покрито и пациентката не дължи пари. Въпреки това, дни преди операцията болницата поискала 150 лв. за упойка, а при изписване се оказало, че има фактури за консумативи и други услуги — общо над 7 000 лв.

Пациентката описва: „На фактурата пише 1370 лв. Фактурата за консумативи е за 3 999,98 лв. Отделно има друга фактура за 3000 лв. за консултация. Аз не съм била на тази консултация, но платих за нея 3000 лв.“

Експерти и представители на пациентски организации обръщат внимание, че подобни практики са особено груби, когато става дума за хора в уязвимо състояние. „Тук е много важно да се има предвид, че пациентът е в едно изключително уязвимо състояние и изискването на плащане в такава ситуация още веднъж, освен че е незаконосъобразно, то противоречи на етичните правила“, коментира Величка Костадинова пред бТВ.

Как пациентката да си върне парите — съдебен път

В случая жената може да търси възстановяване на сумите чрез съдебен път, като докаже, че плащанията са били неправомерни. Това показва проблема — макар НЗОК да установява нарушения, механизмите за бързо и ефективно възстановяване на плащанията остават трудни за пострадалите.

Коментар от експерти: „Така работят търговците“

Бившият здравен министър д-р Мими Виткова, която също работи като представител на застрахователен фонд, коментира, че не трябва да се учудваме от подобни практики, защото здравната система е търговски устроена. „След като всички сме ги направили търговци в здравната система, търговецът работи за печалба. Лечебните заведения – всички, от GP-то до най-крупната болница, всички са търговци“, заявява Виткова, като допълва, че цялата нормативна база е порочна.

Какво да направите, ако ви искат пари за лечение, покрито от НЗОК

• Поискайте писмена фактура и подробен разпис на всички начислени суми преди хоспитализация или преди извършване на манипулация.
• Проверете в Националния рамков договор, наредбите и ценоразписа на болницата дали конкретният консуматив или дейност са покрити от НЗОК.
• Свържете се с РЗОК или Централното управление на НЗОК за разяснение и подаване на жалба при съмнение за неправомерно доплащане.
• Съхранявайте всички документи, направления и фактури — те ще са нужни при жалба или съдебно дело.

Заключение

Случаят с оперираната пациентка в „Софиямед“ и десетките жалби към НЗОК показват системен проблем: високите доплащания в българската здравна система и практики на болници да искат пари за услуги, които формално са покрити от касата. Докато нормативната рамка и механизмите за контрол не бъдат усъвършенствани и санкциите не станат по-ефективни, рискът пациентите да плащат неправомерно остава реален.