Тръмп удължи заплахата срещу иранската енергийна инфраструктура — дипломатически обърквания в САЩ

Патовата ситуация около Иран подкопава „дипломацията в свободен стил“ на Тръмп

„Ню Йорк таймс“: Патовата ситуация около Иран поражда нови съмнения в дипломацията в „свободен стил“ на Тръмп, извежда в заглавие американското издание. Поводът е новото удължаване на ултиматума на президента Доналд Тръмп, който отново отложи крайната дата за „унищожаване“ на иранската енергийна инфраструктура с 10 дни — до 6 април. Преди това първоначалният краен срок, поставен на Техеран да отвори Ормузкия проток, беше до 27 март.

Промени и противоречиви сигнали

Тръмп промени ултиматума си за втори път в рамките на четири дни и обяви, че решението за удължаване е взето „в отговор на искане от страна на иранското правителство“. Вестникът отбелязва, че вчерашното изказване бе предшествано от дни на противоречиви сигнали относно възможността за преговори.

Хронология на ултиматумите

В събота американският президент обяви 48-часов краен срок преди да започне „унищожаването“ на иранската енергийна инфраструктура. В понеделник срокът бе удължен с още пет дни, а вчерашното отлагане премести крайната дата на Светли понеделник (деня след Великден за католиците).

Неконвенционалната дипломация на Тръмп и международните реакции

Войната на американския президент в Иран поставя на изпитание границите на неговия неконвенционален дипломатически стил. Според „Ню Йорк таймс“, конфликтът се проточва по-дълго, отколкото Тръмп е очаквал, и въпреки заплахите за ескалация той сякаш търси дипломатическо решение.

Кой ще води преговорите?

Не е ясно кой от администрацията на Тръмп ще отговаря за преговорите с оставащите представители на разбитото ръководство на Иран. Във вторник Тръмп посочи, че вицепрезидентът Джей Ди Ванс и държавният секретар Марко Рубио ще се присъединят към специалния му пратеник Стив Уиткоф и зет му Джаред Къшнър в евентуални преговори.

Смесени позиции в екипа на САЩ

Ванс в миналото се е противопоставял на идеята за американска интервенция в Близкия изток и по-специално в Иран, докато Марко Рубио е остър критик на Техеран и публично защити решението на президента да атакува Ислямската република. „Ню Йорк таймс“ коментира, че тази смесица от емисари — личен приятел, член на семейството, „гълъб“ и „ястреб“ — отразява импровизирания подход към международните отношения и пренебрежението към дипломати от кариерата и техните протоколи.

Потокът от публични изявления задълбочава неяснотите

Картината се замъглява допълнително от начина, по който Тръмп изразява решенията си в социалните мрежи и пред телевизионните камери — често обявявайки нещо, после го преразглежда и понякога оттегля заплахи или искания. Това поведение породи тревоги сред чуждестранни дипломати, които споделят опасения, че дипломатическият апарат на САЩ не функционира правилно.

Международна критика

Оманският външен министър Саид Бадър бин Хамад бин Хамуд Албусайди написа в статия, публикувана в „Икономист“, че „Америка е загубила контрол върху собствената си външна политика“. Този коментар и други подобни мнения на международни представители подсилват образа на хаос и несигурност около външната политика на САЩ.