Бизнесът призовава за спешно разширяване на антикризисните мерки
КРИБ, БФИЕК и СМП изпратиха писмо до министър-председателя и няколко ключови министри с искане правителството да разшири антикризисните мерки. Организациите предупреждават, че инфлационният шок, породен от конфликта в Близкия Изток, трябва да бъде овладян навреме, за да се предотвратят по-широки икономически и социални последици.
Защо бизнесът е притеснен
Според писмото на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) и Съюзът на международните превозвачи (СМП) има реална опасност военните действия да продължат и да се превърнат в дългосрочен конфликт, потенциално с продължителност до 2027 година. Нарастващите цени на петрола, природния газ, амоняка и торовете заплашват устойчивостта на индустрията, логистиката и земеделието, като индиректно удрят и сектори като туризма. В текста се посочва, че в някои азиатски държави вече се очаква разкъсване на веригите за доставки и въвеждане на специални режими.
Какви мерки предлагат КРИБ, БФИЕК и СМП
Организациите оценяват предприетите досега мерки като с недостатъчен обхват и дълбочина и предлагат конкретни стъпки, които да бъдат предприети в рамките на седмицата.
Актуализация на компенсациите за енергоинтензивната индустрия
Едно от ключовите искания е актуализиране на размера на компенсациите за 50% от консумираната електроенергия при долен праг от 50 евро/мвтч (вместо сегашните 63,9 евро/мвтч) за енергоинтензивната индустрия. В позицията се припомня, че този сектор формира 26% от брутния вътрешен продукт и заема ключова роля в началните етапи на веригата на стойност, с пряк ефект върху ценовите равнища. Долният праг от 50 евро/мвтч е широко възприет в Европа и определен в Пакта за чиста индустрия (CISAF). По този механизъм за други страни от ЕС вече са нотифицирани над 11 млрд. евро, докато България очаква нотификация за едва 125 млн. евро, вместо да заяви пълния възможен ресурс от 150 млн. евро. Организациите подчертават и дългосрочния характер на мярката — 50% от средствата по механизма трябва да бъдат инвестирани в декарбонизация.
Механизъм за частично компенсиране на разходите за гориво
Второто предложение е изработване на национален механизъм за частично компенсиране на извънредния ръст на разходите за гориво на превозвачите, финансиран от пропорционално повишените приходи от ДДС върху горивата. Според бизнеса тази мярка може да бъде нетно неутрална за държавния бюджет и лесно изпълнима в рамките на удължителния бюджет. По думите им, поради ниските маржове в логистиката, секторът е критичен за поддържане на устойчиви вериги за доставка и има голямо влияние при формирането на ценовите равнища. Механизмът може да бъде допълнително калибриран за по-прецизно таргетиране на логистичните фирми.
Аргументи и последствия при бездействие
КРИБ, БФИЕК и СМП подчертават, че липсата на адекватна и навременна компенсация за енергоинтензивната индустрия поставя под риск сектор, който генерира една четвърт от българската икономика. Това би довело до загуба на конкурентоспособност, свиване на производството и повишаване на цените в цялата икономика. По отношение на предложените мерки те отбелязват, че и двете могат да бъдат изпълнени в рамките на удължителен бюджет и са в съответствие с решението на Народното събрание от 13 март 2026 г. за спешни мерки срещу високите цени на суровия петрол и природния газ.
Заключение от бизнеса
В заключение организациите заявяват, че при превръщане на конфликта в Близкия Изток в дългосрочен сблъсък, негативните последици ще бъдат понесени балансирано от държавния бюджет, обществения сектор, частния бизнес, потребителите и данъкоплатците. В същото време те настояват тези последици да бъдат минимизирани и овладяни в началото на веригата на стойност, за да се избегне неконтролируемо поскъпване на потребителските стоки, разкъсване на логистични вериги, фалити на индустриални предприятия, освобождаване на служители и в крайна сметка обществено недоволство и хаос.
