Министър на правосъдието поиска уволнението на Борислав Сарафов

Институционална криза: Правосъдният министър поиска дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов

Министърът на правосъдието Андрей Янкулов предприе безпрецедентна стъпка, внасяйки официално предложение до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов. Янкулов настоява за налагане на най-тежкото административно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност, поради системни нарушения, извършени от Сарафов в качеството му на фактически изпълняващ функциите главен прокурор на Република България.

Пет групи нарушения в основата на искането

Според предложението на Министерството на правосъдието, действията и бездействията на Сарафов са довели до сериозно институционално напрежение, уронили са престижа на съдебната власт и са подкопали общественото доверие. Министерството излага пет основни групи обстоятелства, аргументиращи нуждата от дисциплинарни мерки.

Скандалът с Европейската прокуратура

Един от ключовите мотиви касае комуникацията с Европейската прокуратура по случая с Теодора Георгиева. Министърът посочва, че Сарафов е твърдял пред европейски прокурори, че съществуват доказателства за подкупи, получени от Георгиева. Въпреки че наблюдаващият прокурор е докладвал за наличието на доказателства за корупция, не са предприети последващи действия за наказателно преследване, а Сарафов не е упражнил нужния надзор за законност.

Смесване на личен интерес с институционални функции

Янкулов акцентира върху случаите, в които Сарафов е използвал авторитета на Прокуратурата за защита на лични интереси. Примерите включват искане за отвод на съдия по делото „ЕвротоЛийкс“, както и опит за изключване на над 500 съдии от случайното разпределение при избора на „ad hoc“ прокурор, тъй като те са членове на Съюза на съдиите в България.

Влияние върху разследвания и етика

Други две групи мотиви засягат намесата в разследването по случая „Петрохан“, където според министъра публичните изказвания на Сарафов създават риск от въздействие върху вътрешното убеждение на наблюдаващите прокурори. На последно място е посочена острата реакция на прокуратурата срещу публикации на Върховния касационен съд (ВКС), в която се използват квалификации като „опит за манипулиране“ и „преследване на политически цели“. Според министъра, този тон е напълно несъвместим с институционалната етика и засяга независимостта на съда.

В заключение Андрей Янкулов подчертава, че дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов не може да бъде избегната с аргументи за нелегитимност на длъжността му, и настоява Прокурорската колегия на ВСС незабавно да разгледа искането за неговото освобождаване.