Цените на храните: Плодовете поевтиняват, зелето поскъпва с над 34%

Владимир Иванов: Потребителската кошница е със 7,4% по-скъпа спрямо миналата година

През изминалата седмица българският пазар на едро отчете интересни промени в ценовите нива на основните хранителни стоки. Докато потребителите могат да се възползват от по-ниски цени на плодовете, зеленчуците и редица стоки от първа необходимост продължават да поскъпват. Данните са предоставени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ).

Зелето поскъпва ударно, доматите под енергиен натиск

Сред зеленчуците най-отчетлив е ръстът при зелето, чиято цена се е увеличила с 34,33% до 0,72 евро за килограм. В ефира на предаването „Твоя ден“ председателят на ДКСБТ Владимир Иванов, който ръководи и Координационния център към Механизма за еврото, обясни, че поскъпването при зеленчуците се дължи основно на по-слабата реколта. Изключение правят доматите, чийто ценови натиск е провокиран от енергийната криза и високите разходи за газ.

Потребителската кошница с 7,4% по-скъпа

Владимир Иванов посочва, че от 2020 г. насам се наблюдава устойчив тренд на покачване на цените. Към момента стойността на потребителската кошница на едро се задържа около 58 евро вече трета поредна седмица. Спрямо същия период на миналата година, когато стойността е била 54 евро, се отчита ръст от 7,4%. „Това не е галопираща инфлация и не е трагедия. Повечето процеси се дължат на пазарни взаимодействия“, категоричен е Иванов.

Каква е ситуацията при млечните продукти и месото?

Анализът на годишна база показва, че общата стойност на основните хранителни продукти се запазва относително стабилна – около 35 евро. Въпреки това се наблюдават значителни размествания при конкретни стоки:

• Яйца: поскъпване с около 28%;
• Сирене и кашкавал: ръст съответно с 4% и 3%;
• Кисело мляко: увеличение със 7%;
• Прясно мляко: спад в цената с 3%;
• Пилешко месо: повишение с 5%;
• Свинско месо: без промяна в цената.

Необходима е стратегия за земеделието

Според председателя на комисията, субсидиите в сектора не са „панацея“. Иванов подчертава, че България има огромен потенциал за производство на повече храни, но той трябва да бъде подкрепен от стратегически инвестиции, ориентирани към наука, модерна организация и вертикална интеграция – от самото производство до крайната реализация на пазара.