Ресторантьорството поскъпна двойно спрямо инфлацията: Какво казва икономистът Адриан Николов?
Какво показват числата
Общата инфлация за същия период е била 43%. Това означава, че ръстът на цените в заведенията е повече от два пъти по-голям от средния за икономиката. Николов подчертава, че никакво поскъпване на труд, ток или суровини не обяснява този значително по-висок темп на растеж.
Разлика между цените на храните и цените в заведенията
Според анализа, основният входен елемент за разходите на едно заведение — храните — е поскъпнал с около 85% за същия период. Това оставя необяснима разлика от приблизително 30% между ръста при храните и ръста при потребителските цени в ресторантите. Николов отбелязва, че увеличението на разходите за труд и енергия е по-малко и не съответства на общото повишение на цените в сектора.
Възможни обяснения и въпроси
„Има разлика, която е отишла някъде — можем да спекулираме, че се е превърнала в печалба. Дали това е вярно, могат да кажат самите ресторанти“, коментира икономистът. Той допълва, че липсва добър официален източник, който системно да показва структурата на разходите и печалбите в сектора, което затруднява прозрачността.
Сравнение с други градове
Николов споделя и впечатленията си за ценовите нива в София — по негови думи те вече са сравними с тези в Прага, Варшава и Букурещ, макар да уточнява, че това не е базирано на официална статистика.
Данъчни облекчения и обществен дебат
Когато секторът поиска данъчни облекчения, той поставя държавата пред два възможни сценария: или този бизнес да бъде считан за системно важен и да бъде фаворизиран спрямо останалата икономика, или да се признае, че секторът е изправен пред системни проблеми и се нуждае от подкрепа. Николов обръща внимание, че исканията за облекчения трябва да бъдат разглеждани на фона на реалните данни за растежа на цените и разпределението на разходите в сектора.
Перспективи за инфлацията
Икономистът посочва, че в момента външната среда е изключително несигурна и това затруднява прогнозирането. По-вероятно е да се наблюдава дългосрочна инфлация, но Николов не очаква тя да достигне нивата от 2022–2023 г., когато инфлацията стана двуцифрена. Текущите очаквания са за около 4% инфлация.
Какво означава това за потребителите и бизнеса
Скокът на цените в заведенията с близо 110% означава по-високи разходи за потребителите и въпросителни относно маржовете и ценообразуването в сектора. Без ясни данни за структурата на разходите е трудно да се прецени доколко увеличението е резултат от реални разходни шокове или от натрупване на печалби.
Ключови изводи
- Цените в ресторантите и кафенетата са се повишили с близо 110% за 10 години (2015–сега).
- Общата инфлация за същия период е 43%.
- Увеличението при храните е около 85%, което не обяснява напълно ръста при цените в заведенията.
- Липсват системни официални данни за структурата на разходите и печалбите в сектора.
- Очакванията за инфлацията в краткосрочен срок са около 4%, без връщане към двуцифрените нива от 2022–2023 г.
