Марк Цеков: „Една шопска салата струва колкото килограм месо“ — причини и перспективи

Потребителска кошница 58 евро, но цените на зеленчуците са „спекулативни“ — коментари от бранша

В последните дни обсъжданите цени на плодове и зеленчуци предизвикаха вниманието на потребители и търговци. Според данни от Държавната агенция по стоковите борси и тържищата и от браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ ситуацията остава напрегната — докато потребителската кошница у нас се запазва на 58 евро, цените на отделни зеленчуци изглеждат „крайно спекулативни“.

Потребителската кошница остава 58 евро — трета седмица без промяна

Председателят на Държавната агенция по стоковите борси и тържищата и на Координационния механизъм за въвеждане на еврото Владимир Иванов съобщи пред БНТ, че цената на потребителската кошница у нас не се променя за трета поредна седмица и остава 58 евро. Това сочи липса на силно изразена обща тенденция при пазарните цени, макар да има значителни колебания при плодовете и зеленчуците.

„Една шопска салата струва колкото килограм месо“ — данни от търговските вериги

Главният секретар на камара „Плодове и зеленчуци“ Марк Цеков разказа, че лично е проверил цените в няколко големи търговски обекта и вериги. Според него една шопска салата в момента може да струва приблизително колкото килограм месо. Той подчерта, че наблюдаваните цени са „крайно спекулативни“ и даде конкретни примери за вносни количества и цени.

Примери за внос и нереални фактурирани стойности

Цеков посочи, че около 1 000 тона краставици са влезли от Албания на цени между 60 и 70 евроцента. В магазините обаче се виждат цени, вариращи от 2,70 до 3,99 евро — стойности, които според него не съответстват на обмитените с ДДС цени от миналата седмица. Той изрази мнение, че това уронва доверието в прозрачността на веригата на доставки.

Укриване на данъци и невярна фактурирана стойност — позицията на Владимир Иванов

Владимир Иванов обясни, че ключовият проблем е невярната фактурирана стойност при обмитяването. Той посочи, че тези практики съществуват дълги години и вече преминават в разряд на „чисто престъпление“ — включително укриване на данъци. Иванов даде примери за неадекватни цени при зелен пипер — от 20 цента до 80 цента, докато реалната пазарна цена е около 4,50 лева.

Основни фактори: неритмични доставки, дефицит на родна продукция и лоши търговски практики

Иванов изтъкна, че неритмичните доставки, липсата на достатъчно родна продукция и лошите търговски практики са сред основните причини за текущата нестабилност на цените. Той отбеляза, че динамиката е особено видима при плодовете и зеленчуците и че сезонни фактори също играят роля.

Влияние на международни кризи и бъдещи очаквания за Великден

По думите на Иванов, част от ценовите движения при домати и пипер може да се дължи на по-скъпата газ, което оказва влияние върху оранжерийното производство. Той предполага, че първите индикации за пряка връзка с конфликта в Персийския залив ще се появят именно в оранжерийния сектор.

Марк Цеков заяви, че за Великден се очаква първата родна оранжерийна продукция, която би трябвало да доведе до спад в цените на вносните продукти — простият мотив е, че българската продукция ще помогне за урегулиране на пазара. Цеков също така посочи, че азотните торове поскъпват и че конфликтът в Близкия изток и преминаването през Ормузкия проход създават усложнения, но не очерта окончателни дефицити.

Торове и доставки — има ли недостиг?

Владимир Иванов увери, че към момента има достатъчно торове за производителите и не прогнозира явни тенденции за поскъпване на продукти, свързани с великденските празници. Въпреки това наблюдаваните спекулативни ценови практики и неритмичните доставки оставят пазара чувствителен към бързи промени.

Заключение

Краткосрочната прогноза се върти около стабилността на потребителската кошница (58 евро) и възможен спад на цените с настъпването на първата българска оранжерийна продукция за Великден. В същото време експертите предупреждават за системни проблеми — невярни фактури при обмитяване, укриване на данъци, неритмични доставки и зависимост от външен внос — които трябва да се адресират, за да се възстанови пазарната прозрачност и да се защитят потребителите.