Лазаровден 2026: Празнична трапеза и какво да направите на 4 април, за да влезе здраве в дома

Всичко за Лазаровден 2026: лазаруване, буенек, кумица и обредите за почит към мъртвите

Лазаровден е подвижен празник, като се отбелязва винаги в събота и една седмица преди Великден. През 2026 година православната църква празнува Лазаровден на 4 април. На този ден се почита паметта на Свети Лазар. Имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара.

Обичаи

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват.

Сутринта на Лазаровден е прието да се донесе вкъщи свежа зеленина – най-често върбови клонки или пролетни цветя. Старо поверие гласи, че ако измиете лицето си с вода, в която е престояло зелено клонче (особено ако е натопено в „мълчана вода“ – донесена в пълно мълчание), ще прогоните умората и ще си осигурите жизненост за месеци напред.

На този ден се откъсват също зелени върбови клонки, които се поставят на вратите за здраве на следващия ден – Цветница.

Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

Лазаруване

В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Вярва се, че къща, в която са пели и танцували лазарки, ще бъде защитена от болести и „лоши очи“ през цялата година. Според обичая, стопанката трябва да ги дари с яйца (символ на новия живот) и паричка, за да бъде домът пълен. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

Избиране на кумица

Кумицата е тази, която води групата и прибира подаръците, които дават стопаните.

Буенек

Името му идва от характера на изпълнявания танц, който е буен танц, бързо трополящо хоро. Тъй като обредът се изпълнява по време на Великия пост, хорото никога не е затворено в кръг. Обичаят е свързан с характерните предрешавания и се играе през постите, но в повечето случаи на Лазаровден и Цветница. Основните обредни лица са две: боенец и булка (Лазар и Лазарица).

Момите избират помежду си водачката, наречена буенек. Облечена е с празничен костюм, състоящ се от мъжка риза, препасана с кован колан и пафти, а на кръста са окачени разноцветни кърпи. На гърдите ѝ са кръстосани два или три чифта пафти, закрити от многобройни нанизи стари монети. В дясната ръка държи дървена сабя, брадва или върбѝя (върбова пръчка с окачена на нея кърпа), а в лявата – кърпа. Заедно с буенека върви и булка. Нейната роля се изпълнява от момиче на 8 – 10-годишна възраст, чиито родители трябва да са живи. Облечена е с булчински дрехи, а главата ѝ е забулена с червена кърпа. Двете обредни лица се схващат като младоженец и невеста.

Заедно с цялата моминска група посещават всяка къща в селото. Според това дали в къщата живее ерген, мома или булка, се пее съответна песен. За да се разгадае дали годината ще е плодородна, стопанката изнася сито от дома си и го търкулва.

Почит към мъртвите

Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница.

Празнична трапеза

Съществуват няколко храни, които задължително се сервират на трапезите на Лазаровден. Това са пита (или малки кравайчета, наречени „кукли“), мед и варени яйца. Докато месите тестото, вложете мисъл за здравето на всеки член от семейството. Не е желателно да се ползва мая, защото тя е забранена по време на великденските пости. Разчупването на хляба на Лазаровден символизира споделянето на благодатта и свързва земното с духовното. Прието е на Лазаровден да се готвят ястия с коприва, лапад и други зелени храни, защото те се свързват с пролетта. На трапезата се поднася също баница със спанак.