Мисия „Рампа“: Бюрократичен ад спира хората с увреждания до техните домове

Затворник в дома си: Битката на жена от Стара Загора за достъпна среда

Животът на Яна Тенева от Стара Загора се е превърнал в истинско изпитание. Жената е в неравностойно положение и заради липсата на достъпна среда в блока, в който живее, тя се чувства като затворник в собствения си дом. Девет стълби се явяват непреодолимо препятствие между нея и външния свят, превръщайки ежедневните дейности в кауза, която изисква титанични усилия, пише NOVA.

Дългата борба с бюрокрацията

Яна се опитва да се възползва от Националната програма за достъпна жилищна среда, която цели да подпомага хората с увреждания. По данни на Министерството на труда и социалната политика, програмата функционира от 2019 г. и е осигурила достъпност в 351 сгради за общо 529 души. Въпреки статистиката, за Яна процесът се оказва „абсурден“.

През последните 6 години тя не успява да премине през административния лабиринт. „Трябва да издиря десетки собственици в блока, в който живее. Има 32 апартамента. Много от тях са празни, някои хора са в чужбина, някои от апартаментите са дадени под наем. Аз не мога да ги издиря“, споделя тя.

Безплатната програма, която струва пари

Освен сложното събиране на подписи, Яна е изправена пред финансови предизвикателства. Въпреки че програмата е обявена за безплатна, жената трябва да осигури 500 евро за проект, които се възстановяват едва на по-късен етап. Тя описва ситуацията като „унизителна и цинична“, тъй като институциите, които би трябвало да съдействат, често оставят гражданите сами да се справят с институционалната тежест.

„Много хора с увреждания не дочакват, умират преди да дойде рампата им. Поставят ни в състояние на затворник в собствения ни дом“, допълва Яна.

Надежда срещу реалността

Реалността е такава, че ако Яна разполагаше с 12 000 евро, би могла да си постави рампа самостоятелно, без да преминава през дългите процедури по кандидатстване. Тъй като не разполага с тези средства, тя продължава своята борба, водена от вярата, че промяната е възможна.

„Излизам и се сражавам. Понякога се прибирам със сълзи и на сутринта отново вдигам глава и си казвам: „Абе, трябва да стане!““, категорична е тя. Историята на Яна Тенева поставя въпроса доколко ефективни са държавните механизми за подкрепа и колко още препятствия трябва да преодолеят хората с увреждания, преди да получат правото си на свободно придвижване.