Започва Страстната седмица: Традиции и значение на дните преди Великден

Страстната седмица — календар на службите от Велик понеделник до Възкресение

Страстната седмица започва — последната и най-свята седмица от земния живот на Спасителя. Българската православна църква припомня кои богослужения ще бъдат извършвани в храмовете и манастирите през всеки ден от тази „Велика“ и „Страстна“ седмица, която проследява страданията, разпятието, смъртта и Възкресението на Иисус Христос.

Какво представлява Страстната седмица

Страстната седмица е последната седмица от земния живот на Спасителя Иисус Христос и е наречена „Велика“ и „Страстна“, защото проследява Неговите страдания, разпятието, смъртта и Възкресението. След възкресението на Лазар Христос тържествено бил посрещнат в Йерусалим и доброволно стъпка по стъпка вървял към Своите страдания за изкупление на човечеството. Всеки ден от седмицата е свят и велик, а Църквата отслужва специални богослужения, които припомнят великата Божия милост.

Последованието на „Жени́ха́“ — духът на първите три дни

През първите три дни на Страстната седмица във всички храмове и манастири се отслужва т. нар. „Последование на Жениха́“ — едно от най-покайните богослужения за този период. То представлява утринно богослужение, което се отслужва вечер и е утвърдено за първите три дни на седмицата. Името идва от първото песнопение „Ето, Женихът идва“, свързано с притчата за десетте девици (Мат. 25 гл.), която е водеща тема на тридневните служби. Иконографски Христос често е изобразяван страдащ, увенчан с трънен венец и държащ кръст.

Богослужения и събития по дни

Велики понеделник

Евангелистите разказват как Христос влязъл в Йерусалимския храм и изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В този ден Църквата също прославя свети патриарх Йосиф, продаден от братята си и преминал през страдания в Египет, но въздигнат до втори по власт в царството — подобие на Христовото предателство и страдание.

Велики вторник

Църквата припомня притчата за Десетте девици — образ на Христос като Жених на Църквата и необходимостта от духовна готовност. На този ден се припомня и притчата за талантите, която подчертава отговорността в духовния живот и служба на Бога и ближния.

Велика сряда

В този ден се припомня изливането на многоценното миро от разкаяна грешница върху Христос (Мат. 26:6-13; Марк 14:3-9) и решението на Синедриона да осъди Иисус. Юда Искариот уговаря предаването за тридесет сребърника. На Велика сряда за последен път се извършва Литургия на Преждеосвещените дарове.

Велики четвъртък

Денят напомня Тайната вечеря — установяването на Евхаристията и последните напътствия на Христос преди предателството. Вечерната служба включва четене на „Дванадесет евангелия“, описващи Христовите страдания, и в църквите се извършва велик маслосвет.

Велики петък

Най-тежкият и тъжен ден в годината за християните. Постещите често не приемат нищо, дори вода (с изключения според здравословното състояние и разрешение от свещеника). Припомнят се съда, бичуването, оплюванията и разпятието на Христос, както и природните знамения — земетресение и затъмнение при смъртта Му. Вечерта се извършва опелото на Господ: църквата се обикаля с плащаницата, а вярващите минават под нея в израз на преклонение, смирение и благодарност за изкупителния подвиг.

Велика събота

Почита се погребението на Христос и слизането Му в ада. Иосиф Ариматейски и Никодим сниели Христос от кръста, помазали Го и Го положили в нов гроб. Първосвещениците, страхувайки се, поискали от Пилат военна стража и запечатване на гроба. Църквата възпоменава Велика събота като „най-благословения седми ден“ — денят, когато Словото лежи в гроба, но Духът Му слиза в ада, за да счупи оковите и да отвори райските двери.

Възкресение Христово — Пасха

Великден е празникът на победата на Живота над смъртта. Христос, Който е „възкресението и животът“, удържа победата над тлението, дарявайки вечен живот. В този ден светите мироносици намират гроба празен — радостната вест за освобождение от властта на греха и смъртта достига света. В църквата се възнасят благодарствени молитви, а вярващите се поздравяват: „Христос Воскресе!“, на което се отговаря: „Воистину Воскресе!“