Снимка: Светослав П.
Читател на медия „Нова Варна“ се свърза с екипа ни, за да помоли за помощ за баща си. В съобщението той описва тежката ежедневна борба и призовава за подкрепа — както морална, така и финансова.
Борбата за живота започна внезапно… В един миг всичко се преобърна. Баща ми получи инсулт и оттогава всеки ден е изпитание – за него, за мен, за цялото ни семейство. Виждам как се бори, както винаги го е правил… защото той е човек, който никога не се предава.
Той е бивш военен. Човек, който цял живот е бил готов да служи и да защитава другите. Ако беше здрав и някой имаше нужда от помощ – той щеше да е първият, който ще се притече. Ако трябваше да се жертва за някого – нямаше да се замисли нито за миг. Такъв е той… силен, смел и с огромно сърце.
Днес обаче той е този, който има нужда от помощ.
Искам от сърце да благодаря на всички вас – за подкрепата, за молитвите, за споделените думи и за всяка подадена ръка. Благодарен съм както за финансовата, така и за нефинансовата помощ, защото всяко едно действие ни дава надежда и ни показва, че не сме сами в тази битка.
Но днес съм принуден да се обърна към вас с молба, която тежи най-много… Финансовата помощ в този момент е изключително важна. Лечението, рехабилитацията и грижите, от които баща ми се нуждае, са дълги и скъпи, а времето е решаващо. Всеки ден без необходимите средства е ден, в който губим шанс за по-добро възстановяване! Ако имате възможност, помогнете. Дори най-малката помощ има значение. За вас може да е малко, но за нас е шанс… шанс за живот, за възстановяване, за бъдеще.
Обръщам се с молба, ако може да публикувате моя призив!
Никой не знае какво ще му се случи днес ,или утре. Животът понякога удря внезапно и силно. Преди три години, моят баща получи инсулт и моят свят се преобърна. Не бях готов! В една единствена секунда всичко се промени – той, аз и целият ни живот.
Видях как човекът, който ме е създал, възпитал и подкрепял изведнъж се оказа безпомощен като дете. Като дете! И осъзнах, че има само мен. Че аз съм единственият, който може да се погрижи за него.
Трябваше да реша – да го оставя, да го изпратя в дом? Не, не и аз!
Колко от вас могат от днес за утре да зарежат всичко и да поемат отговорността за един човешки живот? Ние не живеем в държава, която помага в такива моменти от първата секунда. Напуснах работа, затънах в заеми.
Изминаха три години, три години на борба, в грижата за един човек, който не може да се оправя сам, но все още е баща ми, единственият родител, който ми е останал. Получаването на инвалидност, продължи с месеци, и е нищожно. Имаме нужда от помощ!!! Доброто не е в това да дадеш много, а да го дадеш навреме.
Ако желаете да помогнете, можете да направите дарение по посочените банкови реквизити:
Титуляр: Величко Пенчев Димов
IBAN: BG68BPBI88981032811801
BIC: BPBIBGSF
Банка: Пощенска банка
Може и по Revolut: @svetoslavp71
„От сърце ви благодаря. Не спирайте да вярвате заедно с нас“, пише синът на Величко.
На 8 септември Българската православна църква отбелязва Рождество на Пресвета Богородица, познат като Малка Богородица.…
Плашещ сценарий се развива над село Антон, където горският пожар, който вече бе на…
Следващият ден ще отбележи края на тридневните почивни дни, период, който традиционно води до значително…
Гражданите в множество населени места в областите Варна и Добрич трябва да се подготвят за…
Сериозен пожар е избухнал на Регионалното депо за отпадъци в землището на Габрово. Сигналът за…
С наближаването на първия учебен ден, родители и ученици вече се интересуват какви метеорологични условия…
Leave a Comment